Решение № 579

към дело: 20141220100775
Дата: 02/10/2018 г.
Съдия:Костадин Попов
Съдържание

и за да се произнесе взе в предвид следното:
Обстоятелства по делото.
Делото е образувано по предявен регресен иск от Г. Ф. - С. против С. Д. К. от с. Д., обл. Б.. Претендира се заплащане на сумата от 2289 лв. и 08 ст., представляваща изплатено от от гаранционния Ф. застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП по вина на ответника, който към дата на произшествието е управлявал МПС без да има действаща задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. Исковата сума се претендира ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба. Иска се също така заплащане на сторените по делото разноски.
Правна квалификация.
Предявеният иск е с правно основание чл.288 ал.12 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
В исковата молба ищеца твърди, че на 18.01.2010 г., на основание чл.288 ал. 1 т. 1 от КЗ е заплатил парично обезщетение за причинени имуществени вреди за увреден при ПТП лек автомобил, собственост на С. Д. В. от гр. Д., в р-р на 2289.08 лв. Сочи, че обезщетението е изплатено за увреда получена при ПТП настъпило на 18.02.2009 г., като виновен за причиняването на катастрофата е бил ответника по делото. След констатация, че към датата на произшествието ответника е управлявал автомобила без да има действаща задължителна застраховка “ГО” и след отправена регресна покана, на която ответникът не се е отзовал, ищецът е предявил настоящия регресен иск за възстановяване на платената сума.
Ответникът е представил отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Излага възражение за погасяване на претенцията на ищеца по давност с оглед изтеклия период от време от датата на произшествието. Оспорва, при евентуалност иска по размер, като счита същия за завишен.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са първоначална и допълнителна съдебно автотехнически експертизи.
Като прецени събраните доказателства, във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът намира следното.
Относно допустимостта.
Предявеният регресен иск е редовен и допустим, депозиран е до надлежния съд, от процесуално легитимирана страна имаща правен интерес от предявяването му и срещу надлежен ответник.
По същество.
Разгледан по същество иска е основателен, поради следното.
Възникналото между страните спорно правоотношение намира своята нормативна регляментация в Кодекса за застраховането /отм. 2016 г./, приложим към датата на процесното ПТП, както и Правилника за устройство и дейност на ГФ. Съгласно разпоредбата на чл.288 ал.1 т.2 б.”а” от КЗ /отм./ Гаранционният Ф. има задължението да изплати обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за вреди на чуждо имущество, когато ПТП е настъпило на територията на Република Българи и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В тази хипотеза, съгласно разпоредбата на чл.288 ал.12 от КЗ /отм./ Г. Ф., който е изпълнил чужд дълг, встъпва в правата на увредения субект до размера на платеното обезщетение и разполага с регресен иск против причинителя на вредата, доколкото се касае за виновно увреждащо поведение - действие или бездействие на ответника.
В случая, по делото не се спори относно фактите изложени в исковата молба.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените писмени доказателства, че с преводно нареждане от 18.01.2010 г. ищецът Г. Ф. - С. е заплатил на С. Д. В. от гр. Д., в качеството му на собственик и водач на увредения при ПТП лек автомобил, сумата от 2289.08 лв. Сумата е заплатена от ищеца по административна преписка /щета/ № 314/07.05.2009 г., на основание чл.288 ал.1 т.2 б.”а” от КЗ, като обезщетение за причинените имуществени вреди на посочения автомобил, получени при ПТП настъпило на 18.02.2009 г. С изплащането на това обезщетение фондът е встъпил в правата на увреденото лице и съгласно чл.288 ал.12 от КЗ /отм./ е получил правото на регресен иск срещу причинителя на вредата, до размера на платеното обезщетение, т.е. придобил е правото да получи от причинителя на ПТП размера на обезщетението изплатено на увредения.
На следващо място, няма спор между страните, че процесното пътно-транспортно произшествиео е възникнало по вина на ответника, който на посочената дата, управлявайки лек автомобил ВАЗ 2105 с ДК № , собственост на трето лице, поради несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост, на десен завой губи управлението над автомобила и удря движещия се в насрещната лента лек автомобил Ауди 80, управляван от С. Д. В., с което причинява процесното ПТП с материални вреди. Механизма на ПТП, участниците в него, вида на причинените вреди и вината на ответника се установяват от приложения по делото Протокол за ПТП от 18.02.2009 г. съставен от служителите на КАТ, който е подписан и от двамата учасници в произшествието, в т.ч. от ответника К., без забележки и възражения, и който протокол няма данни де е бил оспорен от последния досежно констатациите в него. Механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между причинените вреди и поведението на ответника се потвърждава и от заключението на вещото лице П. по изслушаната съдебна автотехническа експертиза, което съдът възприема в тази му част изцяло, като компетентно и обосновано.
Не е спорно също така и се доказва от представената по делото справка от база данни на ИЦ към ГФ, че към момента на описаното ПТП, в нарушение на чл.260 от КЗ ответника К. е управлявал автомобила без да има действаща задължителна застраховка "Гражданска отговорност", тъй като сключената такава за автомобила е прекратена на 25.10.2008 г., преди датата на ПТП. Ответника не оспорва и обстоятелството, че до него е изпратена регресна покана № 347/22.04.2014 г. за възстановяване на заплатеното от Г. Ф., на която същият не се е отзовал и не е внесъл указаната му сума, което е дало основание на ищеца заяви регресното си вземане по съдебен ред.
По отношение на размерът на материалните вреди нанесени на увреденото МПС, съдът цени изцяло изготвената допълнителна съдебна автотехническа експертиза от вещото лице Н., от която се установява, че в случаите на дължимо от ГФ обезщетение, размера на вредите се определя от гаранционния Ф. по правилата на действуващата Наредба № 24/08.03.2006 г. на Комисията за финансов надзор. Според заключението на вещото лице, което съдът възприема изцяло, оценката направена от ГФ в случая е занижена, като действителния размер на причинените вреди, определени съгласно Методиката към чл.15 ал.4 на Наредба № 24/08.03.2006 г., е 2680.65 лева, която сума е по-висока от изплатеното от фонда обезщетение от 2289.08 лв., в какъвто размер е и исковата претенция.
При тези данни и след като въпреки отправената му регресна покана ответника не е внесъл по сметка на Фонда дължимата сума в определения му срок, няма данни да е извършил плащане и до приключване на делото, предявения иск е основателен и следва да бъде уважен. Ответника следва да бъде осъден да заплати претендираната сума от 2289.08 лева, представляваща изплатено от Г. Ф. - С. застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпило по вина на ответника ПТП, ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска.
Относно възраженията на ответника.
Възраженията на ответника направени с отговора на исковата молба съдът намира за неоснователни, по изложените до тук съображения, като в допълнение по отношение на тях може да се добави следното.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на претенцията на ищеца по давност, поради изтичане на общия петгодишен давностен срок. В тази насока е налице достатъчно съдебна практика, задължителната за съдилищата, в която се приема, че правото на иск на Г. Ф. възниква от датата на плащане на обезщетението от негова страна, а не от датата на която е настъпило застрахователното събитие. Горното се основава на разбирането, че щом основанието за регресните суброгационни искове които застрахователят предявява възниква от друг спрямо застрахователното правоотношение фактически състав, в който като елемент се включва и изплащане на сумите на правоимащите лица, то за тези искове тече не само различна по продължителност, спрямо специалната застрахователна давност, погасителна давност, но е различен и началният и момент, и той не е от настъпване на застрахователното събитие, а от изплащане на застрахователното обезщетение, респективно на приравненото на него такова, платимо от Гаранционния Ф.. В този смисъл се счита, че моментът на плащането е този който поставя началото на погасителната давност за вземането на ГФ. Имайки предвид горното и оглед установената практика на ВКС по въпроса за момента на изискуемост на вземането на Гаранционния Ф., заявено по реда на чл.288 ал.12 от КЗ, както и за началния момент на погасителната давност за упражняване регресното право на последния, няма спор, че началният момент от който започва да тече погасителната давност, е моментът на изплащане на обезщетението от ГФ /в тази вр. Решение № 178 от 21.10.2009 г. по т.д. № 192/2009 г. на ВКС, II ТО, Решение № 15 от 04.02.2011 г. по т.д. № 326/2010 г. на ВКС, II ТО, Определение № 441 от 12.07.2010 г. по т.д. № 962/2009 г., II ТО, и други/.
Предвид на горното, след като в случая ищецът Г. Ф. е възстановил претендираната сума на 18.01.2010 г., а искът е предявен на 01.08.2014 г., вземането за което е предявен настоящия иск не е погасено по давност.
Неоснователно е и евентуалното възражение на ответника, за това че исковата претенция е завишена като размер. Относно стойността на вредите причинени на процесното МПС и съответно размера на конкретно изплатеното от ГФ обезщетение, съдът, както вече се посочи, цени изцяло заключението на вещото лице Н. по изготвената допълнителна съдебна автотехническа експертиза. От същото се установява, че оценката на щетите която е направил ГФ - 2289.08 лв., всъщност е занижена спрямо действителната стойност на причинените вреди, които, определени по правилата на действащата Методиката към чл.15 ал.4 на Наредба № 24/08.03.2006 г., са в размер на 2680.65 лева. Поради това, възражението на ответника срещу размера на претенцията, макар и твърде общо формулирано, и без нужната конкретика, е несъстоятелно и не намира опора в доказателствата по делото. Що се отнася до това по какъв механизъм по принцип следва да бъдат остойностявани материалните вреди в подобни случаи – съгласно правилата на Наредба № 24/08.03.2006 г. или на общ пазарен принцип, без да се навлиза в детайли може да се отбележи, че разпоредбата на чл.273 ал.2 изр.2 от КЗ /отм./ изрично сочи, че обезщетенията за вреди на моторни превозни средства се определят в съответствие с приета от комисията наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства. Извода който следва от това е, че подобни хипотези, каквато е и настоящата, меродавни при определяне на стойността на причинените материални вреди, а от там и размера на обезщетението и съответно регресната претенция, са правилата на Методиката към чл.15 ал.4 на Наредба № 24/08.03.2006 г. В случая именно тази методика е ползвало вещото лице Н. при определяне размера на щетите на процесното МПС, към датата на произшествието, поради което възражението на ответника за завишаване на размера на обезщетението и на исковата претенция, е неоснователно.
Относно разноските по делото.
Направените по настоящото дело разноски в размер на 91.56 лева заплатена държавна такса, 80 лева разноски за съдебно автотехническа експертиза и 336.56 лева за допълнителна съдебно автотехническа експертиза, следва да бъдат възложени на ответника, съобразно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК.
Водим от изложеното до тук и основание чл.288 ал.12 във вр. с ал.1 т.2 б.”а” от КЗ и чл.45 от ЗЗД, съдът
Р Е Ш И:

ОСЪЖДА С. Д. К. от с. Д., общ. Г., обл. Б. с ЕГН * да заплати на Г. Ф. - С., с адрес У.”Г. И.” № , представляван от Б. И. М. - изпълнителен директор, сумата от 2289 лева и 08 ст., представляваща изплатено от гаранционния Ф. застрахователно обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 01.08.2014 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски – 91.56 лева заплатена държавна такса, 80 лева разноски за САТЕ и 336.56 лева разноски за допълнителна САТЕ.
Решението на съда може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд гр.Б. в двуседмичен срок от собщаването му на страните.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:


File Attachment Icon
ED7D37D6362E8D4CC22582320039A8DF.rtf