Решение № 1190

към дело: 20191220101401
Дата: 03/12/2020 г.
Съдия:Магдалена Жбантова
Съдържание

и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В. И. К. от с.П. обл.Б. против срещу "В. и К." Е., Г. Б., представлявано от управителя Р. Д. Иска се да бъде отменено наложеното на ищеца със Заповед № ЛС-06-83 от 15.10.2019 г., на управителя на ответното дружество дисциплинарно наказание "забележка", ведно с произтичащите от това законни последици, включително да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Твърди се от ищеца, че работи по трудово правоотношение в "В." Е., Г.Б. на длъжността „ел. монтьор към П. С.”. На 23.10.2019 год. му била връчена заповед № ЛС - 06 -83 от 15.10.2019 година, с която на основание чл. 195, А. 1 от КТ във връзка с чл. 188, г. 1 и чл. 187, т. 10 от КТ и дадени писмени обяснения по чл. 193 от КТ му е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Посоченото нарушение било, че по време на ползване на неплатен отпуск не е предал ключовете от 2 помещения, до които само той е имал достъп, едно от които парова централа, което е констатирано при посещение през 2019 г. От началото на м.09.2018г. до края на м.08.2019 г. ползвал неплатен отпуск. Тъй като за времето на отпуска не бил назначен заместник на ищеца, у него останал ключ от помещение, в което се съхраняват различни вещи, които той получил с приемо-предавателен протокол. Не предал ключа, тъй като носи отговорност за вещите, но го оставил на съпругата си, за което уведомил колегите си и ръководителя на П. С., за да могат да го вземат при нужда. Това бил само един ключ и то не от парова централа. Счита, че не е възможно посещението, при което е възникнала нужда от ключа да е осъществено на 02.09.2019 г., тъй като тогава ищеца бил вече на работа. Не е възможно да се е наложило да бъде разбит патронника на станцията, тъй като П. е работила и той няма отношение към заключването й. Счита, че след като в заповедта не е посочено кога е извършено нарушението, тя е немотивирана. При налагане на наказанието работодателя не е преценил дадените обяснения, за да съобрази дали се касае до виновно неизпълнение на трудовите задължения или до междуличностен конфликт.
Правна квалификация на правата на ищеца е по чл.357, А.1 от КТ във вр.с чл.186 и следващите от КТ.
Ответникът представя писмен отговор в определения законов срок, като оспорва предявения иск. Счита, че дисциплинарното наказание е наложено законосъобразно, при спазване на всички законови изисквания. Изискани са обяснения от ищеца и те са обсъдени от работодателя. Заповедта е издадена в законоустановените срокове, доколкото от 18.09.2018г. до 31.08.2019 г. ищеца е ползвал неплатен отпуск и процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е започнала веднага след връщането му на работа. Спазени са и изискванията за форма и съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. От страна на ответника се твърди, че е допусната техническа грешка в процесната заповед, като е изписано, че посещение е извършено през септември 2019 г., а действителната година е 2018г. Уточнява се, че тъй като ръководителя на П. С. не е разполагал с ключ от станцията, се е наложило разбиване на патронника на едното помещение, а не на "патронника на станцията", което изписване също представлява техническа грешка. Ищеца е извършил нарушение на трудовата дисциплина по всички хипотези на чл.187, А.1, т.10 от КТ, доколкото работника е длъжен да изпълнява трудови задължения, предвидени в закони и др. нормативни актов, ПВТРП или КТ, както и да не пречи на другите работници или служители да изпълняват трудовите си задължения, дори това да не е включено в длъжностната му характеристика. При налагане на наказанието са спазени изискванията на чл.189 от КТ. Непредоставянето на ключове от помещения в П. от страна на ищеца при излизането му в отпуск, е довело до необходимост от разбиване на патронника на едно от помещенията, в което се е съхранявал контролер, необходим за отстраняване на възникнала авария и е създало затруднения при работата в П. С., както и до преки вреди за имуществото на работодателя. Поради изложеното считат иска за неоснователен.
Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.187, т.10, чл.189 от КТ.
От събраните по делото доказателства се установява следното във фактическо отношение:
Ищецът работи в ответното дружество на длъжността „електромонтьор" към Пречиствателна станция за питейни води с. С.. Въз основа на негова молба от 20.07.2018г., със заповед на управителя на ответното дружество на К. било разрешено ползването на неплатен годишен отпуск за периода от 18.09.2018 г. до 31.08.2019г.
При излизането си в отпуск ответника не предал на прекия си Р., нито на ръководителя на П. С. ключа от две помещения, с ключ за които разполагал само той. Едното помещение било котелтно/парова централа, а другото - помещение, което му било предоставено за съхранение на материали, необходими при евентуален ремонт в пречиствателната станция. Ищецът не отрича, че не е предал ключ, но твърди, че става въпрос само за един ключ и е отказал да го предаде, тъй като намиращите се там материали е получил с приемо-предавателен протокол и отговаря за тях. По време на отпуска си К. пребивавал извън границите на страната.
На 28.09.2018 г. П. С. била посетена от специалисти към "А. А." ООД, Г.С., във връзка с възстановяване на автоматичния режим на работа на П.. При това било установено, че контролерите, необходими за ремонта на станцията се намират в заключеното от К. помещение. За да не се налага повторно идване на специалистите и съответно ново заплащане, с разрешение на ръководителя на П. Б., бил разбит патронника на вратата на помещението, съдържащо резервните елементи, с цел вземане на необходимия контролер. След това е разбит и патронника на вратата на другото помещение, представляващо парова централа.
С доклад вх. № РД-13-569/04.09.2019г. във "В." Г. Б., ръководителя на П. С. В. К. уведомила управителя на ответното дружество за станалото. На 10.09.2019г. управителя на "В." Е. Г.Б. издал заповед № ЛС-06-78, с която изискал от ищеца в тридневен срок от връчването да даде писмени обяснения по случая. Посочено е в заповедта, че неразделна част от нея е доклад вх. № РД-13-569/04.09.2019г. на ръководителя на П. С. В. К. Заповедта е връчена на ищеца на 20.09.2019 г. На 23.09.2019 г. К. изложил писмени обяснения, постъпили във "В." Е. Г.Б., в които посочил, че от м.09.2018 г. до 08.2019 г. бил в отпуск. При връщането си на работа на 02.09.2019 г. не могъл да отключи помещение, което ползвал за ЛПС и съхранение и ремонт на уреди. Ръководителя на П. К. му отговорила, че е разбит патронника на стаята, за да се вземе контролер и му дала ключ от стаята, но той отказал да го вземе. Поискал протокол за разбиването, както и да разговаря с по-висшестоящи лица за случая. След това обясненията му преповтарят разговорите с ръководителя на П. Б. - А. Х. и станалото след това. Поставя въпроса, защо е разбит и патронника на котелното помещение, ключа от което бил оставил в първата стая, както и какво би се случило, ако той не е бил запазил въпросния контролер, използван за ремонта на станцията.
На 15.10.2019 г. била издадена процесната заповед № ЛС-06-83, с която на основание чл. 195 от КТ във връзка с чл.188, т.1, чл.187, т.10 от КТ, на В. К. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за това, че по време на ползване на неплатен отпуск до 02.09.2019г. не е предал на ръководителя на П. С. ключовете на две помещения, до които само той е имал достъп, с което е затруднил работния процес в П. С.. През септември 2019 г., при посещение на П. С. от фирма „А. а.“ ООД за отстраняване на възникнала авария се е наложило да бъдат използвани стари контролери, намиращи се в заключените помещения. Тъй като Ръководителя на П. С. не е разполагал с ключ за помещенията, се наложило да бъде разбит патронника на станцията, тъй като там се намирал единствения контролер, с който е било възможно да бъде отстранен възникналия в станцията проблем. Сочи се в заповедта, че след завръщане на работа на В. К. на 02.09.2019г. му е проведен извънреден инструктаж и му е предаден ключ от сменения патронник за едно от помещенията, но отказал да го приеме. Освен това е отказал обяснение и разговор с Ръководителя на П. Б. - А. Х. за така създадената ситуация с мотив, че не го познава и не желае да разговаря с непознати.
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на ищеца 23.10.2019 г., за което той се подписал, като записал, че не е съгласен с така издадената заповед.
По делото са разпитани свидетели, като от показанията им се установява, че от м.09.2018г. - до м.09.2019г. ищеца е ползвал неплатен отпуск. По време на излизането му в отпуск ръководителя на П. В. К. била в отпуск за раждане и отглеждане на дете и от 2017г. до м.09.2018г. била замествана от М. К., който изпълнявал длъжността "Р. на П.". Когато В П. С. дошли служители на фирма "А.А.", им се наложило да разбият вратата на помещение, за да вземат резервни части за ремонт на станцията, позволяващ да се използва автоматичният й режим на работата. По време на отпуска на ищеца в П. С. не бил назначен негов заместник, а при нужда идвал служител на П. Г. Делчев. Свидетелите Д. и Т. имали телефона на ищеца и по време на отпуска му разговаряли с него по лични въпроси. На никой от тях, а и на свидетеля Г., К. не бил казъл къде се съхраняват ключовете от помещенията, до които само той имал достъп. Според свидетеля Д., ръководителя на П. К. знаел, че ключа от тези помещения е у ищеца, тъй като се оплакал, че при излизане в отпуск на ищеца, е поискал от К. да му даде ключовете, но той му отказал, с мотив, че не напуска работа и не може да даде ключа.
Съдът като разгледа доказателствата в тяхната цялост и взаимна връзка, не намира причини да подложи на съмнение показанията на свидетелите и ги кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е подаден в срок, от правоимащо лице, срещу надлежен ответник и е допустим, а разгледан по същество е неоснователен, по следните съображения:
По делото не се спори между страните, че ищеца е работил в ответното дружество на длъжност "елекромонтьор" в П. с.С., както и че му е наложено дисциплинарно наказание "забележка" със заповед № ЛС-06-83 от 15.10.2019 година на управителя на ответното дружество. Не се спори и че на 28.09.2018г. при посещение на служители на "А. А." ООД, се е наложило да бъде разбит патронник на стая, в която ищеца съхранявал части, необходими за ремонт на П., както и на друго помещение, представляващо котелно, парова централа.
Спорна е между страните законосъобразността на заповед № ЛС-06-83 от 15.10.2019 г., както и дали в нея е допусната техническа грешка относно годината на извършеното разбиване на патронник и описанието на помещението, на което е разбит патронника или същото е довело до описване на фактическа обстановка, различна от фактическата и представлява съществено нарушение на правилата при издаване на атакуваната заповед.
Съдът намира, че заповед № ЛС-06-83 от 15.10.2019 г. на управителя на ответното дружество е законосъобразно издадена.
Съгласно чл.126, т.10 от Кодекса на труда, при изпълнение на трудовите си задължения, работникът е длъжен да спазва вътрешните правила, приети в предприятието и да не пречи на останалите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения.
В настоящият случай се установи от събраните по делото доказателства, че от 18.09.2018 г. до 31.08.2019 г. ищеца е ползвал неплатен отпуск, като при започване на ползването му е отказал да предаде на ръководителя на П. С. ключ от две помещения, до които само К. е имал достъп.Ищецът не отрича, че не е предал ключ, но твърди, че става въпрос само за един ключ и е отказал да го предаде, тъй като намиращите се там материали е получил с приемо-предавателен протокол и отговаря за тях. Според ищеца, той е предоставил ключа на съпругата си, за което знаели всички негови колеги и при необходимост, ключът е могъл да бъде взет от нея. Твърденията му не се подкрепиха от изслушаните по делото свидетели, никой от които не е имал информация относно това къде се съхранява ключа от тези помещения. Несъстоятелно съдът намира и твърдението му, че става въпрос за един непредаден ключ, тъй като в обясненията си по повод започналото дисциплинарно производство, той лично е написал, че ключа от котелното е оставил в заключеното от него помещение с резервни части. Съответно нито един от двата ключа не е бил надлежно пресдоставен, така че служителите в П. да разполагат с тях при нужда. В резултат на това, за да се осъществи ремонт в П. С., на 28.09.2018 г. се наложило да бъде разбита ключалката на едно от помещенията, за да се вземат резервни материали, а след това и на второто помещение - котелно, парова централа. Тези обстоятелства се установяват безпротиворечиво от представените протоколи и показанията на свидетелите.
Следователно в настоящия случай, като не е предал ключа на съответните помещения, ищеца е попречил на останалите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения. От друга страна е действал и в разрез с длъжностната си характеристика, връчена му на 08.04.2016г. (относима към процесния период), според която е подчинен на ръководителя на П. и е длъжен да изпълнява разпорежданията му. Дори да не му е бил назначен заместник за периода на отсъствието му, ищеца е бил длъжен да остави ключовете на разположение в П.. Лесно предвидимо е, че за дългия период на отсъствието му - почти една година е възможно да възникне нужда от достъп до помещението с резервни части и до паровата централа. Несъстоятелно е становището на ищеца, че не е предал ключа тъй като носи отговорност за намиращите се вътре материали, доколкото е нямало пречка да се състави приемо-предавателен протокол, след което за материалите в помещенията е щял да отговаря приелото ги лице (в случая ръководителя на П.).
Преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е спазена процедурата по чл. 193 от КТ, като от работника са искани обяснения. В заповедта, с която са искани обяснения не е посочен конкретния въпрос по който се искат обяснения, но неразделна част от нея е доклад с вх. № РД-13-569/04.09.2019г. на ръководителя на П. С. В. К., в който изрично е посочено, че при излизане в неплатен отпуск К. не е предал ключа от две помещения до които само той има достъп, което се счита за нарушение - безотговорна ситуация. В подкрепа в доклада се твърди, че това е наложило през м.09.2018 г. да се отворят помещенията, с цел използване на намиращите се там контролери и осъществяване на ремонт. Съответно за ищеца е било ясно за какъв именно случай му се искат обяснения. Той е написал и предал такива, касаещи именно въпросите с непредадени ключонве и разбити патронници на двете помещения - едното котелно, второто - за съхранение на ЛПС и резервни части.
Заповедта е издадена и наказанието наложено и при спазване на предвидените в чл.194, А.1 от КТ срокове. Макар да е издадена на 15.10.2019 г. и връчена на 23.10.2019 г. (от която дата заповедта се счита за наложена), от представените по делото заповед за разрешаване ползването на неплатен отпуск се установява, че ищеца е ползвал отпуск от 18.09.2018г. до 31.08.2019 г. Съгласно чл.194, А.3 от КТ сроковете по А. 1 не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка. Съответно наказанието е наложено в предвидения 2-месечен срок.
Противно на възраженията на ищеца, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, А. 1 от КТ за достатъчна индивидуализация на нарушението по начин, позволяващ както защитата на работника, така и преценката за законосъобразност, която следва да извърши съдът.
Действително в заповедта датата, на която е разбит патронник на помещение е посочена през септември 2019 г., а самото разбиване е посочено че е извършено на "патронника на станцията", но съдът намира, че това са действително Т. трешки. От поканата за даване на обяснения, дадените такива и заповедта за налагане на наказание ставя асно, че нарушението за което е нарложено наказание на ищеца е това, че по време на ползване на неплатен едногодишен отпуск до 02.09.2019г. не е предал на ръководителя на П. С. ключовете на две помещения, до които само той е имал достъп, с което е затруднил работния процес в П. С.. Описанието на това, че през септември 2019 г., при посещение на П. С. на служители на фирма „А. а.“ ООД за отстраняване на възникнала авария, се е наложило да бъде разбит патронника на станцията е добавено като обосновка на твърдението, че е бил затруднен работния процес в П. С.. От друга страна Ч. връчената му заповед за даване на обяснения и приложения към нея доклад с вх. № РД-13-569/04.09.2019г. на ръководителя на П. С. В. К. ищеца е бил уведомен през коя именно година е извършено разбиването и на коя брава. Че е бил наясно за какво му се искат обяснения, се установява и от написаните от него обяснения, които (макар да не касаят пречините да не предаде ключовете) засягат именно разбитата врата на помещението, в което е държал резервни части и поставя въпроси кое е наложила разбиването на тази врата и вратата на котелното, ключа за което е държал в помещението с резервни части.
С искането за даване на обяснения и изложените обяснения и мотивировката на процесната заповед, става ясно, че с тази заповед ищецът е наказан именно за непредаването на ключовете от въпросните две помещения на ръководителя на П. С., като К. не е имал съмнение относно конкретната причина за налагането му – т.е. тези Т. грешки не са го поставили в невъзможност да разбере за какво деяние е наказан, респ. не са затруднили защитата му, нито възможността съдът да извърши проверка за законосъобразност. Ето защо допуснатите Т. грешки в заповедта, при посочване на годината, в която е разбит патронник на помещение и обърканото наименования на помещението, не обосновава извод за незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание на формално основание.
Съдът намира също, че при налагане на наказанието работодателя се е съобразил с изискването на чл.189, А.1 от КТ и наложеното наказание отговаря на тежестта на нарушението.
Съобразно изложеното предявеният иск следва да се остави без уважение, като неоснователен.
След като иска се отхвърля, то неоснователно е и искането за присъждане на разноски в полза на ищеца и като такова също следва да се отхвърли
Предвид факта, че процесните искове са такива, произтичащи от трудово правоотношение, на основание чл.83, А.1, т.1 от ГПК ищеца е освободен от заплащане на такси и разноски по делото, включително при отхвърляне на иска.
Ищеца е освободен от заплащане на разноски единствено по отношение на такива, дължими към съда по движение на делото, но не и от заплащане на разноските на ответника /в този смисъл решение № 148 от 19.10.2012г. на ВКС по т. д. № 39/2012г., определение № 58 от 8.02.2011г. на ВКС по ч. Г. д. № 496/2010г. и др./. В отговора ответника прави искане за присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение, но не са представени доказателства да е заплатено такова. По делото ответника е представляван от юрисконсулт, но нито в хода по същество, нито в представената писмена защите се прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът не се произнася в тази насока.
Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Оставя без уважение иска на В. И. К., ЕГН * от с.П. обл.Б. да бъде отменено като незаконосъобразно наложеното му със Заповед № ЛС-06-83 от 15.10.2019 г., на управителя на "В. и К." Е., ЕИК , Г. Б. дисциплинарно наказание "забележка".
Оставя без уважение искането на В. И. К., ЕГН * от с.П. обл.Б. да бъде осъдено "В. и К." Е., ЕИК , Г. Б. да му заплати сторените съдебни и деловодни разноски.

Решението може да се обжалва пред ОС Г.Б. с въззивна жалба в двуседмичен срок от деня на получаване на съобщението и за двете страни.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :