Решение № 3787

към дело: 20181220101188
Дата: 11/04/2019 г.
Съдия:Магдалена Жбантова
Съдържание

и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Б. Г. Ц. от гр.Г. Д., обл.Б. против "П. Т. П." Е., гр.Г. Д., обл.Б., представлявано от управителите Т. М. Ш. и Б. Ф. Р., с която се иска да бъде отменена заповед изх. № 1311 от 05.10.2018г. на управителя на ответното дружество като незаконосъобразна и да бъде заличено наложеното на ищеца наказание, ведно с произтичащите от това законни последици, както да бъдат присъдени в полза на ищеца направените по делото разноски.
Твърди се от ищеца, че работи в ответното дружество на длъжността „гладач“. Със Заповед № сл.№11811 и изх.№1311/05.10.2018г. работодателят му наложил наказание „предупреждение за уволнение“ затова, че е злоупотребил с доверието на работодателя и е нарушил трудовата дисциплина по смисъла на чл.188, т.2, чл.8, ал 1 от КТ, чл.187, т.8, предл.1, и т. 10 КТ, чл. 126, т.9 и т. 10 КТ във връзка с чл.67, т. 16а от ПВТР. Ищеца счита, че работодателят в нарушение на чл.8, ал.1 връзка с ал.3 от КТ е злоупотребил с властта си, като му е наложил дисциплинано наказание поради това, че е секретар на Синдикална секция на КТ „Подкрепа“ в „П. Т. П.“ Е., участник е в преговорите за подписване на нов КТД и защитава ревностно позициите на работниците. Заявява, че от Заповедта не става ясно, кой е издателят й и дали това е работодателя му. Счита, че представената по делото заповед 1311 не е издадена на 05.10.2018г и е с друго съдържание, поради което оспорва истинността й. Липсва конкретна разпоредба за издаването на заповедта, а описанието посочено в заповедта като „трудово нарушение“ е несъпоставимо с така описаните законови текстове. В дружеството няма действащ ПВТР, тъй като той е бил част от КТД, чието действие е преустановено. Твърденията в атакуваната заповед за извършено нарушение на трудовата дисциплина не са конкретизирани, не са и доказани, тъй като не се сочи документ, установяващ твърдението. Няма правила, които да са сведени до знанието на ищеца и той да ги е нарушил, както и вменени задължения, които да е нарушил. Твърди също, че работодателят не е искал и не е получил обяснения от ищеца, с което е нарушил и задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ. Процесната заповед не му е връчена.
Правната квалификация на иска е по чл.357, ал.1 и чл.358, ал.1, т.1 от КТ във вр.с чл.195, чл.187 т.8, предл.1, и т. 10 КТ, чл. 126, т.9 и т. 10 КТ във връзка с чл.67, т. 16а от ПВТР и чл.8, ал 1 от КТ.
От страна на "П. Т. П." Е., гр.Г. Д. е представен писмен отговор в определения законов срок, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявеният иск. Противно на твърдението на ищеца при прочит на атакуваната заповед се вижда, че тя е издадена и подписана от Управителя Б. Р., а от положения печат е напълно ясно, на кое дружество е управител той. Заповедта е предложена за връчване на ищеца, но след като я прочел, той отказал да я подпише, което е удостоверено с подписите на свидетели. Невярно е твърдението, че от ищеца не са искани и не са получени обяснения от него за описаните нарушения. Ищеца е запознат със заповедта на датата на издаването й, съдържанието й е повторено в писмо до ищеца във връзка с негово искане от 12.10.2018г. Съдържанието на заповедта не е изменяно. Заповедта съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ данни за нарушителя, в какво се състои нарушението, периода на извършване, наказанието и законния текст въз основа на който се налага. Неоснователно е твърдението на ищеца, че липсва конкретна разпоредба за издаването на заповедта, защото чл. 195 от КТ предвиждал условия, а не основания. Чл. 195 от КТ предвижда налагането на дисциплинарно наказание да бъде с писмена заповед и именно това е основанието за издаването й. Чл. 188, т. 2 КТ сочи вида на наказанието - „Предупреждение за уволнение”, чл. 8, ал. 1 КТ показва, че посочените по-нататък нарушения на трудовата дисциплина, са извършени при недобросъвестно изпълнение на трудовите задължения. Посочените по-нататък законови разпоредби показват извършените нарушения на трудовата дисциплина - злоупотреба с доверието на работодателя като е отчитал работа на операция код 189330, без да я е извършил в количества и период, посочени конкретно в заповедта, което представлява некоректно отчитане на положения труд на електронно устройство - таблет и е нарушение по чл. 67, т. 16а от ПВТР. Считат за неоснователно твърдението, че тъй като ПВТР бил неразделна част от Колективния трудов договор, преустановил действието си от 01.01.2018 година, то към посочения в заповедта период - 01.07 - 28.09.2018 година не е имало действащ ПВТР. В глава девета, раздел първи, чл. 181 от КТ, работодателят се задължава да издаде Правилник за вътрешния трудов ред, но действието на ПВТР не е обвързано със сключването и/или прекратяването на КТД. Действащият в ответното дружество ПВТР е в сила от 01.01.2015 година и не е обвързан със срок. Ищецът, който е с дългогодишен стаж в дружеството и знае начините на отчитане на положения труд, както и че некоректното му отчитане е нарушение на чл. 67, т. 16а от ПВТР. Невярно е твърдението, че от ищеца не са искани и не са получени обяснения от него за описаните нарушения. На Ц. е връчено писмо за даване на писмени обяснения, което той отказал да подпише и заявил, че няма да дава обяснения в присъствие на свидетели. Неоснователни са твърденията за дискриминация към членовете на КТ "Подкрепа", доколкото в дружеството има три синдикални организации и всяка от тях извършва дейността си свободно и според дадените им от закона правомощия. Но злоупотребата с доверието на работодателя, чрез отчитане на несвършена работа представляват тежки нарушения на трудовата дисциплина, които не тръбва да остават ненаказани, независимо от кой са извършени. Неоснователно е и твърдението, че целта на управителя е да уволни ищеца, тъй като е член на групата за водене на преговорите за сключване на нов КТД. През цялата 2018 година не са водени преговори за сключване на КТД. А за предстоящи такива и за членовете на групата на СС на КТ „Подкрепа”, които ще участват в тези преговори, е уведомен с писмо едва на 04.01.2019г.
Правната квалификация възраженията на ответника е по чл. 195, чл. 188, т. 2 КТ, чл. 8, ал.1 от Кодекса на труда, чл. 67, т. 16а от ПВТР, чл.193, ал.1 от КТ.
От събраните по делото доказателства се установява следното във фактическо отношение:
Ищецът работи в "П. Т. П." Е., гр.Г. Д. на длъжността "гладач" и е секретар на Сидникалната секция на КТ "Подкрепа" в дружеството.
През 2017г. в дружеството била въведена система на отчитане на извършената работа /положен труд/ чрез таблети. На различните машини, предназначени за извършване на определна операция, били поставени таблети, свързани с работното място, чрез които се отчитало извършването на операцията, от кой работник е извършена, кога и за колко време, съответно и какъв е процента на заработена производствена норма и съответно – дължимото на работника възнаграждение. Работниците имали лични работни карти, чрез които се регистрирали при започване на работния ден, а след това - за извършваните от тях операции на различните машини. При започване на работа работника прокарвал личната си работна карта през четец на машината, който отразявал чия карта е това и съответно кой работник извършва операциите на машината. След това на таблета се задавала съответната операция, която ще се извършва, а след приключване на операцията, това следвало да се регистрира на таблета, чрез избиране на съответната опция (натискане на бутон за край на операцията). Приключване на работа на машината също следвало да се регистрира от работника чрез друга опция на таблета. Не било зададено минимално време за извършване на различните производствени операции.
Таблетите от всички машини били свързани в една електронна система, и данните от всеки от тях се отразявали в компютърната система на предприятието.
Във връзка с въведеното отчитане на положения труд чрез таблети, със Заповед № 15-У083/22.12.2017г. управителя на "П. Т. П." Е. допълнил Правилника на вътрешния трудов ред (ПВТР) в предприятието, считано от 01.01.2018г. със следните текстове: Чл.33а. /1/ Работният ден на всеки работник започва с регистрация на служебната карта на електронното устройство – таблЕ. /2/ Всяка извършвана операция се избира на таблета със съответстващия на операцията код. /3/ Работниците са длъжни да избират коректно кода на всяка извършвана операция. /4/ Личните поправки се въвеждат задължително в системата от работника като такива.
Чл.34а. /1/ Всяко преустановяване на работния процес или напускане на работното място задължително се регистрира на таблета с натискане на бутон „Прекъсване“ или „Пауза“, в зависимост от причината, която се избира коректно, съгласно подробната инструкция. /2/ След завръщане на работното място работата продължава с натискане на бутона „Продължи“.
Чл. 35а. Забранено е: - да се изключват таблетите от кабелите и контактите; - кабелите и контактите за таблетите да се използват за други цели.
Чл.36а. След приключване на работния ден задължително излизане от системата чрез служебната си карта.
Чл.67, т.16а. Злоупотреба и некоректно отчитане на положения труд чрез електронно устройство – таблЕ.
На работниците в ответното дружество били връчени срещу подписи копия от въведените изменения на ПВТР, като и ищеца е положил подпис на списък от 08.01.2018г. за получаване на допълненията на ПВТР.
Първоначално таблетите били въведени само за някои производствени цехове, а през 2018г. тази система била въведена поетапно за цялото предприятие.
През 2018г. в предприятието се работило и с т.нар. „купони“ (показанията на свид. Г.). Те представлявали карти, прекрепени към съответната дреха или елемент от нея, които достигали до работника и в които били записани бройките, операцията, която трябва да се извърши и времето, за което следва да се извърши тя за една бройка.
На 26.09.2018г. следобяд била проведена среща при участие на Б. Р. – управител на ответното дружество, В. Л. – ръководител отдел „Човешки ресурси“, М. С., ръководител отдел REFA, М. П. – зав.производство на производствена линия „ВОSS“- сака, Г. Ш. – групов ръководител на цех „Гладачен – сака“, Б. Ц. и К. Б., като протоколчик (според писмо на л.3 и обясненията на свид. Ш. и свид. П.). По време на срещата управителя на дружеството връчил на Ц. писмо с искане до 13.30 часа на същия ден да се яви в О. на личен състав и да даде писмени обяснения за причините, поради които е отчитал работа на операция с код 189330 - „Автомат байщелен”, /модели със сатен/, без да я е извършвал в периода от м.януари 2018 г. до 13.09.2018 г., без м.април 2018 г., в количества както следва: м.януари 2018 г. – 198 бр.; м.февруари 2018 г. – 486 бр.; м.март 2018 г. – 685 бр.; м.май 2018 г. – 23 бр.; м.юни 2018 г. – 73 бр.; м.юли 2018 г. – 243 бр.; м.август 2018 г. – 626 бр.; от 01 до 13 септември 2018 г. – 219 бр., вследствие на което е повишил трудовото си възнаграждение, без да е извършена работа в съответния обем.
Писмото е връчено при отказ на ищеца да го получи, удостоверен с подписите на двама свидетели.
По делото не са представени писмени обяснения от ищеца, а и не се твърди от негова страна да е давал такива.
На 05.10.2018 г. била издадена процесната заповед сл.№ 11811, изх. № 1311 на управителя на "П. Т. П." Е. за налагане на дисциплинарно наказание, с която на основание чл. 195 от КТ във връзка с чл.188, т.2, чл.8, ал.2 от КТ, чл.187, т.8, предл. 1 и т.10 от КТ, чл.126, т.9 и т.10 от КТ във връзка с чл.67, т.16а от ПВТР на Б. Ц. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждание за уволнение“ за това, че в нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ не е осъществявал добросъвестно трудовите си задължения и на електронно устройство, като в периода от м.януари 2018 година до 13.09.2018 година /без м.април 2018 г./ е отчитал работа на операция с код 189330 - „Автомат байщелен” /модели със сатен/, без да е извършвал, в количества, както следва: м.януари 2018 г. – 198 бр.; м.февруари 2018 г. – 486 бр.; м.март 2018 г. – 685 бр.; м.май 2018 г. – 23 бр.; м.юни 2018 г. – 73 бр.; м.юли 2018 г. – 243 бр.; м.август 2018 г. – 626 бр.; от 01 до 13 септември 2018 г. – 219 бр. Вследствие на това се е повишило трудовото му възнаграждение, без да е извършена работа в съответния обем. Посочено е в заповедта, че нарушението е установено от Ръководител отдел "REFA" на 13.09.2018 г. след доклад от групов ръководител на група в същия цех. Изложено е, че с това свое поведение, г-н Ц. е злоупотребил с доверието на работодателя и е нарушил трудовата дисциплина по смисъла на чл. 8, ал. 1 от КТ, чл. 187, т. 8, предл. 1 и т. 10 КТ, чл. 126, т. 9 и т. 10 от КТ във връзка с чл. 67, т. 16а от ПВТР.
Заповед сл.№ 11811, изх. № 1311/05.10.2018г. на управителя на ответното дружество е връчена на ищеца на същия ден - 05.10.2018 г. при отказ на Ц. да я получи, който отказ е удостоверен с подписите на двама свидетели.
По делото са представени от страна на ответника извлечения от електронната система за отчитане на положения труд в „П. Т. П.“ Е. за процесния период от м.януари 2018 г. до 13.09.2018 г., в които са отразени извършените операции с код 189330 от ищеца Б. Ц., служебен номер 11811, номера на пакета, баркод на Пиринтекс, часа в който е започнала операцията.
По делото са разпитани свидетели, като свидетеля Г., ангажиран от ищеца обяснява, че работи в ответното дружество на длъжност „гладач“. Разяснява утвърдения начин на работа за тази длъжност, начина по който се отчита работата чрез матнитни карти, придружаващи всяко сако и чрез таблЕ.
Свидетеля К. Д. обяснява по какъв начин се работи с личната работна карта, с таблет на различните работни места, кога са въведини таблетите в различните цехове. Разяснява и проблемите при провеждане на преговори за сключване на нов КТД в предприятието.
Свидетеля Г. Ш., ангажиран от ответника обяснява, че е участвал в проведената на 26.09.2018г. среща, свикана във връзка с извършени от ищеца нарушения чрез отчитане на операции, които не са извършени реално. Заявява, че Ц. отказал да получи писмото за даване на обяснения, за който отказ той се подписал като свидетел. Според Ш. срещата била следобяд, след 15.30 часа, като групата, в която работи Ц., била на работа втора смяна, която е с работно време от 15.30 до 24.00 часа.
Свидетеля М. П., ангажиран от ответника, заявява, че присъствал на проведената през м.09.2018г. среща, която била по повод нарушение от страна на Б. Ципарова, който регистрирал някаква работа, а не я извършил. Искано било ищеца да даде писмени обяснения, но Ц. отказал да получи писмото, с което му се искали такива, поради което П. се подписал на писмото като свидетел на отказа.
Свидетелите Б. и П. заявяват, че са присъствали при опит на управителя на ответното дружество Ролман да връчи на Б. Ц. процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Ищеца се запознал със заповедта, но отказал да я подпише и да получи препис от нея, поради което двете се подписали като свидетели на отказа му.
По делото е назначена съдебно-компютърна експертиза, заключението на вещото лице, по която е, че данните в представените с отговора по делото разпечатки, съответстват на данните, съдържащи се в системата на отчитане на положения труд в ответното предприятие. В системата на отчитане на положеният труд не е посочен никой като лице, отчело извършването на операциите, както са дадени в справката и според начина на работа на тази система. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че не фигурира име на лицето извършило операцията, а само номер, за който се знае на кой работник отговаря. Не е възможно операциите да бъдат отчетени на друго работно място и на друг таблЕ. Всеки таблет си има универсален номер(адрес). Данните за извършени опурации не са били въведени само от таблета предоставен за съответното работно място, на което е работил ищеца на процесиите дати, а са въведени и от други таблети НЕ предоставени за съответното работно място, а са достъпени на друго работно място/други работни места. Описаните по уникален адрес(номер) таблети съответстват с поставените на машините за титулярната операция на тези по издадената справка, изготвена от Тодор Гераксиев на 23.04.2019 година, приложена към отговора на ИМ. На страницата, съдържаща информация за дневна активност може се да получи информация за дневната заработка, дневния процент, завършените бройки, завършените пакети и подробен списък с всички направени операции и може да се сравнят изразходеното време за всяка операция и времето зададено по норма.
В съдебно заседание вещото лице обяснява, че в системата на отвметното предприятие сл. № 11811 е персонален номер, отговарящ на лицето Б. Ц.. Било е регистрирано извършване от ищеца на едновременно две операции на различни машини, като това е било възможно при положение, че без да даде край на извършваната операция на една машина, работника се чекира на друга свободна машина и въведе и там извършване на операция. При това положение първата машина отчита продължаване на въведената операция, а същевремено и втората машина отчита извършване на операция от същия работник. констатирала е извършване на операция за минимално време, за което реално не може да се извърши. Това е било възможно поради пропуски в електронната система, които в момента са отстранени.
По делото е повдигнато от ищеца възражение по отношение на авторството на процесната заповед, по отношение на това дали заповедта, представена по делото е съставена на 05.10.2018г. и съответства ли по съдържание на тази, предложена за връчване на ищеца.
Ищеца оспорва истинността на част от представените от ответника документи: писмо с искане на обяснения като оспорва авторството датата и изписаните имена на свидетелите, като твърди, че изписванията не са наплавени нито отиздателя, нито от свидетелите; извлечението от електронната система на ответника, като се твърди, че не представлява „документ по смисъла на закона“. Оспорва се и справката за машини и сътветстващи им таблети, от които ищеца е работил в периода м.01.2018г. до 13.09.2018г. и операциите които се извършват на тях, както и неправомерно регистрирана операция на работни места, от които не може да бъде извършена (на л.38), като се твърди, че се оспорва авторството и съдържанието, не представлява „документ по смисъла на закона“.
Въпреки неясното изявление, че горепосочените доказателства не представляват „документи по смисъла на закона“, съдът намира, че следва да се разглеждат именно като такива. Това е материализирана на хартия информация, предназначена за довеждането й до знанието и на други лица. Документите могат да съдържат текстове на естествен или формализиран език, изображения, звукова информация и др. В случая първия документ е изявлянието на работодателя на ищеца, основано на текст от закона, а следващите – информация, събирана и съдържаща се в електронна система впоследствие материализирана на хартия.
С оглед събраните по делото доказателства – писмени, свидетелски показания, компютърна експертиза, съдът намира, че оспорването не беше доказано, обратното, беше доказано от ответното дружество истинността на оспорените документи.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е подаден в срок, от правоимащо лице, срещу надлежен ответник и е допустим, а разгледан по същество е основателен, по следните съображения:
По делото не се спори между страните, че ищеца е работил в ответното дружество на длъжност "гладач", както и че му е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" със заповед сл.№ 11811, изх. № 1311 от 05.10.2018г.
Спорна е между страните законосъобразността на сл.№ 11811, изх. № 1311 от 05.10.2018 г. на управителя на "П. Т. П." Е., с която е наложено дисциплинарното наказание.
Повдигнато е от страна на ищеца възражение относно авторството на заповедта, като се твърди, че от нейното съдържание не е ясно кой е издателят й и дали това е работодателя на ищеца. Твърди се, че представената по делото заповед не е съставена на 05.10.2018 г. и е с друго съдържание, съобразено с оспорването й.
Съдът намира възражението относно неясно авторство на заповедта за неоснователно. Заповедта съдържа подпис, отбелязване, че подписа е положен от Б.Р. – управител, поставен е и печат на ответното дружество, поради което е ясен авторът й и тя изхожда именно от работодателя на ищеца – ответното дружество, името на чийто управител и съответно представител е посочено и от ищеца в исковата молба, а се установява и от справка в общодостъпния Търговския регистър.
По отношение на възражението за променена дата и съдържание на представената заповед, съдът намира същото за неоснователно. Разпитани бяха по делото свидетелите Б. и П., чиито имена и подписи стоят като свидетели на представената по делото заповед за налагане на ищеца на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Двете заявиха, че след като ищеца отказал да подпише заповедта, те са положили имената и подписите си като свидетели на неговия отказ. Заповедта им бе предявена в съдебно заседание, като потвърдиха, че именно това е заповедта, която е била предложена за подпис на ищеца, че върху нея стоят техните имена и подписи. Следователно по делото е представена същата заповед, която е била предложена на ищеца на 05.10.2018 г. и той е отказал да подпише и приеме.
По отношение повдигнатото възражение за неспазено задължение по чл.193, ал.1 от КТ, с твърдение, че работодателя не е искал и получил обяснения от ищеца, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 193 КТ задължава работодателя преди да наложи дисциплинарно наказание, да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество, освен в случаите, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина.
Законът не определя реда за изпълнението на това задължение и работодателят е длъжен сам да определи този ред, като реши по кой начин ще го изпълни – чрез изслушване или искане на писмените обяснения на провинилият се работник или служител. В зависимост от това работодателят трябва да покани служителя, за да го изслуша лично и да определи ден, час и място където ще се проведе срещата, да го покани да даде писмени обяснения, като му определи въпросите, по които трябва да се отнасят обясненията и разумен срок за тяхното представяне. Този разумен срок трябва да позволи на служителя да подготви обясненията, да ги напише, и да ги представи. Право на служителят е да откаже да даде такива писмени обяснения.
В случая, съдът намира, че макар на ищеца да са искани обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ, това е станало по начин препятстващ реалното даване на обяснения, поради следното:
От представеното по делото писмо с искане на обяснения и представеното от ищеца писмо изх. № 16-176/24.10.2018 г. на „П. Т. П.“ Е., подписано от управителя Б. Р. се установява, че писмо с искане на обяснения е връчено на ищеца на 26.09.2018 г., но той отказал да го получи. Това се потвърждава и от разпита на свидетелите Ш. и П.. Свид. Ш. обаче уточнява, че доколкото помни срещата е проведена след 15.30 часа. В писмото, с което от Ц. се искат обяснения, му е даден срок за излагането им в писмен вид до 13.30 часа на 26.09.2018 г. – час, който е бил минал в момента на връчване на писмото. От показанията и на двамата посочени свидетели се установява, че едва на срещата са научили за какво е свикана тя. Не бяха представени доказателства ищеца да е знаел, че ще му се искат обяснения и в каква връзка преди това, поради което не може да се приеме, че преди връчването на писмото Ц. е имал възможност да се подготви във връзка с искането за представяне на обяснения.
Дори да се приеме, че свид. Ш. греши в спомените си и групата е била на работа първа смяна, съответно писмото е връчено на ищеца не следобяд, а сутринта на 26.09.2018г., отново е налице несъответствие с разпоредбата на чл.193 от КТ, тъй като в писмото не са конкретизирани нарушенията, за които се искат обяснения и за даването на такива не е предоставен разумен срок.
По отношение конкретизация на нарушенията:
Установи се по делото, че управителя на ответното дружество е извикал Ц. на среща на 26.09.2018 г. и едва на срещата станало ясно, че се искат обяснения от ищеца за причините, поради които е отчитал работа на операция с код 189330 - „Автомат байщелен”, /модели със сатен/, без да я е извършвал в периода от м.януари 2018 г. до 13.09.2018 г., без м.април 2018 г., в количества както следва: м.януари 2018 г. – 198 бр.; м.февруари 2018 г. – 486 бр.; м.март 2018 г. – 685 бр.; м.май 2018 г. – 23 бр.; м.юни 2018 г. – 73 бр.; м.юли 2018 г. – 243 бр.; м.август 2018 г. – 626 бр.; от 01 до 13 септември 2018 г. – 219 бр., вследствие на което е повишил трудовото си възнаграждение, без да е извършена работа в съответния обем.
Не са конкретизирани в писмото в кои дни са отчетени тези операции, които се твърди, че не са реално извършени, в колко часа и коя подред е операцията. Едва в съдебното производство се представя справка за машини/работни места, от които е отчитана от ищеца оперцията „Автомат байщелен”, от които реално не може да се извърши. Въвеждането едва в съдебното производство на конкретизация относно работното място, от което са извършвани операциите, за които се твърди да има извършено нарушение, не е допустимо. Те следва да са ясно посочени в даденото на работника писмо, в противен случай се предпоставя той да гадае за какво следва да изложи обяснения.
По отношение на разумния срок за даване на обяснения:
С решение № 221/2014 г. по гр. д. № 7639/13 г. IV г. о. ВКС и решение № 137/10 г. по гр. д. № 20/2009 г. IV г. о. ВКС е прието, че с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай следва да се преценява дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението. Когато исканите обяснения са относно обстоятелства - действия или бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или налагат работникът да извърши определени справки, проверка на документи и пр., срокът за обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на работника да ги даде.
Дори да се приеме, както се посочи по-горе, че от ищеца не е искано да изложи обяснения до час, който е минал при връчване на писмото, а то е връчено сутринта на 26.09.2018 г., съдът намира, че интервала от време не покрива понятието „разумен срок“. Ако първа смяна в ответното дружество започва в 06.00 часа (вземайки предвид продължителността на втора смяна) и около този час на Ц. е връчено процесното писмо, до 13.30 часа той има на разположение 7 и половина часа, за да напише исканите обяснения.
Както се установява от приложеното писмо за искане на обяснения от 26.09.2018 г. на ответното дружество, от Ц. се иска да изложи обяснения за нарушения извършени при осъществяването на извършваните от него работни операции с код 189330 - „Автомат Байщелен“ за период от м.01.2018г. до 13.09.2018г., без м. 04.2018 г. – седем месеца и половина. Разпечатките само за отчетените от ищеца операции „Автомат Байщелен“, за които се твърди от ответника, че не са извършени, са приложени по делото на 21 листа. От това следва, че всички извършени от ищеца операции на „Автомат Байщелен“ са в много по-голям обем. В писмото за искане на обяснения не е визирано в кои конкретни дати в периода са констатирани нарушения, евентуално коя подред операция, часа, в който е отразено да е започнала. За да прегледа извлеченията от електронната система за отчитане на труда в „П. Т. П.“ Е. за целия посочен в писмото период, на ищеца би му било необходимо много повече време от реално определените му 7 часа и половина (и то докато престира и труд по трудовото си правоотношение). При това не се установи по делото и дали работодателят е съдействал на работника, предоставяйки му разпечатки от електронната система за отчитане на труда, за да може да ги прегледа, да установи на кои дати евентуално са отчетени операции, които не са извършени и да изложи обяснения за тях. Без да му е предоставена такава разпечатка, без да са уточнени други подробности за твърдените нарушения, отново се стига до там, че работника трябва да гадае за кои дати и за какви точно нарушения следва да изложи обяснения.
Наказанието е наложено със заповед от 05.10.2018 г. – единадесет дни след като от работника са искани обяснения, но съдът намира, че не може да вземе предвид този срок, за да приеме, че е спазено изискването за даване на разумен срок за обяснения. Съществено е какъв срок е бил определен на ищеца с писмото за даване на обяснения. След изтичането на този срок е нормално работника да предполага, че заповед за наказание е издадена, евентуално само се очаква нейното връчване и поради това подаване на обяснения е безпредметно.
На работодателя принадлежи суверенната преценка дали да издаде отделни заповеди или за всички нарушения да бъде наложено едно наказание, както е в разглеждания случай. Съдът има задължение да изследва по същество извършени ли са нарушенията, за които са били изискани обяснения по чл. 193 от КТ, като проверката по същество се прави тогава, когато заповедта отговаря на изискванията на чл. 195 от КТ – да е явно изпълнението на изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието, да са съобразени сроковете по чл. 194 от КТ и да не е нарушено правото на защита на наказания работник, той да е разбрал за какво нарушение е наказан и да му е осигурена възможността да възрази.
В случая обаче, предвид гореизложеното, не може да се приеме за доказано, че е била законосъобразно изпълнена процедурата по чл. 193 от КТ, тъй като на ищеца не е било ясно за какви нарушения са искани обяснения и не му е предоставен подходящ срок за даването на обясненията, а това изискване на закона е било само формално спазено. Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ, съдът следва да отмени дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
Съдът намира, че е необходимо да се отбележи и следното:
Дисциплинарните нарушения могат да бъдат индивидуализирани и в друг акт на работодателя, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало достояние на наказаното лице, т.е. заповедта за уволнение е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, когато препраща към друг конкретен акт, изготвен от работодателя, в който е посочено нарушението, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено (Решение № 127 от 18.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1099/2012 г., III г. о., ГК). Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността наказаният работник или служител да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя. Когато дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период и спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал.1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършване на поредицата от нарушения (Решение № 30 от 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 388/2011 г., III г. о., ГК). В настоящият случай извършваната в ответното дружество работа е регистрирана чрез таблет, отразяващ резултата в електронна програма и е възможно констатиране на датата и точния час на всяко нарушение, но те не са посочени в заповедта. Последната не препраща и към друг документ, установяващ датите на извършване на всяко конкретно нарушение в посочения период.
Съобразно изложеното предявеният иск следва да се бъде уважен като основателен.
Ищеца е сторил по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, които предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ще бъдат възложени в тежест на ответника.
Поради факта, че процесният иск е такъв, произтичащ от трудово правоотношение, на основание чл.83, ал.1, т.1 от ГПК ищеца е освободен от заплащане на такси и разноски по делото. Тъй като предявеният от него иск следва да се уважи, то на основание чл.78, ал.6 от ГПК, дължимата държавна такса по настоящото дело, която съдът на основание чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, определя на 50лв., следва да се възложи на ответника.
Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед сл. № 11811, изх.№ 1311 от 05.10.2018 г. на управителя на “П. Т. П.” Е., гр.Г. Д., обл.Б., с която е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение” на Б. Г. Ц., ЕГН * от гр. Г. Д., обл.Б..
ОСЪЖДА “П. Т. П.” Е., гр.Г. Д., обл.Б. да заплати на Б. Г. Ц., ЕГН * от гр. Г. Д., обл.Б. сумата от 300 (триста) лева, представляваща извършените от него съдебни и деловодни разноски.
ОСЪЖДА “П. Т. П.” Е., гр.Г. Д., обл.Б. да заплати държавна такса на Районен съд гр.Г. Д. в размер на 50 (петдесет) лева по уважения иск за отмяна на заповед за наложено дисциплинарно наказание, както и 5 (пет) лева за издаване на изпълнителен лист.

Решението може да се обжалва пред ОС гр.Б. с въззивна жалба в двуседмичен срок от деня на получаване на съобщението и за двете страни.


Районен съдия: