Решение № 3884

към дело: 20191220100402
Дата: 11/06/2019 г.
Съдия:Магдалена Жбантова
Съдържание

и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано във връзка с постъпила искова молба от А. М. Ш. и А. А. Ш., двамата от с.Г. Д., обл.Б. против А. М. Г. и Д. А. Г., двамата от от с.Г. Д., обл.Б.. Иска се на основание чл.108 от ЗС, да бъде признато правото на ищците на собственост върху 1/2 ид. ч. от следния недвижим имот, а именно: имот извън регулацията на с. Г. Д., обл. Б., находящ се в местността „Гробището“, с площ на имота от 600 кв. м (шестстотин квадратни метра), при съседи на имота: път, мелница, А. Ш. и трафопост, ведно с построените в имота масивна стопанска сграда, ведно с навес, разположен от северната страна на сградата, който имот е идентичен с: нива с площ от 0,613 дка (нула декара и шестстотин и тринадесет квадратни метра), десета
категория, находяща се в местността „Отвъде“, представляваща имот пл. № 000156 в землището на с. Л., общ. Г., обл.Б., при граници/съседи: имот 000014 - нива на наследниците на Л. С. Ш.; имот № 000036 - полски път на Община Г.; имот № 000035 - път IV клас на държавата, ведно с построената в имота сграда със застроена площ от 258 кв. м., на основание покупко - продажба при спечелен търг и да бъдат осъдени ответниците да допуснат ищците до ползването на съсобствения имот, съобразно техните права на собственост.
Иска се също да бъде отменен нотариален акт № 154, т. 4, per. № 9147, д. № 320 от 24.08.2018г. по описа на нотариус Ваня Бумбарова, с който ответникът А. М. Г. е признат за собственик, на основание давностно владение, на нива с площ от 0,613 дка, десета категория, находяща се в местността „Отвъде“, представляваща имот пл. № 000156 (сто петдесет и шести) в землището на с. Л., общ. Г., обл.Б., при граници/съседи: имот 000014 - нива на наследниците на Л. С. Ш.; имот № 000036 - полски път на Община Г.; имот № 000035 - път IV клас на държавата, ведно с построената в имота сграда със застроена площ от 258 кв. м., до размера на притежаваната от ищците 1/2 ид. ч. от описания недвижим имот.
Искат да им бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Твърди се от ищците, че с ответниците били съсобственици на по 1/2 ид. ч. от процесния имот, след спечелен търг. През 1997 г. ответниците продали своята ид.част от имота на П. А. З. Преди повече от 15 год. двамата ищци решили да се установят в чужбина за по-дълъг период от време и предложили на бившия си съсобственик А. Г. да наглежда и тяхната част от имота и при това, ако има нужда, да я ползва, но му обяснили, че искат да запазат собствеността върху имота. Г. приел предложението им. При връщането си в страната през юли 2018 г. ищците научили, че ответниците, въпреки че продали своята идеална част на З., се домогвали да си я върнат, затова първият ищец подал молба до всички нотариуса в гр. Г. Д., да не изповядват нотариален акт с процесния недвижим имот. В този момент те нямали проблеми с ответниците, Г. нито с думи, нито с действия показвал пред ищците променено отношение към имота им, не е заявил или манифестирал своене на имота. През 2019 г.ищците разбрали, че през м. август 2018 г., Г. се е снабдил с нотариален акт за собственост по давностно владение за целия процесен имот. Според отразеното в нотариалния акт имота е описан като нива с площ от 0,613 дка, десета категория, находяща се в местността „Отвъде“, представляваща имот пл. № 000156 в землището на с. Л., общ. Г., обл.Б., при граници/съседи: имот 000014 - нива на наследниците на Л. С. Ш.; имот № 000036 - полски път на Община Г.; имот № 000035 - път IV клас на държавата, ведно с построената в имота сграда със застроена площ от 258 кв. м. Тази нива е идентична с процесния имот, което се установява от влязлото в законна сила съдебно решение, постановено по гр. д. № 1017/2000 г. по описа на PC Г. Д., по което дело страните по настоящото дело, били ответници по исковата претенция на И. Л. Ш., Д. А. Х., Ш. А. Ф., И. А. Ф. и К. А. Ф., всички от с. Г. Д.. По гр. д. № 1017/2000 г. се съдържат документи и експертизи, от които се установява идентичността на имотите. Производството по гр. д. № 1017/2000 г. продължило до 2009 г. Тъй като страните по настоящото дело били едновременно ответници по гр.д. № 1017/2000г. и защитавали еднакви права на собственост върху процесния имот, не може да се констатира владение по смисъла на чл. 79 от ЗС от страна на Г. в продължение на 10 г., считано спрямо датата 24.08.2018 г., когато са се снабдили с нотариален акт за целия имот.
Правната квалификация на предявените искове е по чл. 108 от ЗС, чл.124 и чл.537, ал.2 от ГПК.
Ответниците представят писмен отговор в определения законов срок, с който изразяват становище за допустимост, но неоснователност на исковете.Не оспорват идентичността на процесният имот заявен в исковата претенция и този отразен в нотариален акт за собственост, придобит по давностно владение с №154, том 4 по нотариално дело № 320/2018г. по описа на нотариус Ваня Бумбарова гр. Г. Д., издаден на името на А. М. Г.. Твърдят, че процесният имот е придобит от А. М. Г. на основание давностно владение в продължение на изискуемия по чл.79, ал.1 от ЗС 10 годишен давностен срок. Неверни са твърденията на ищците, че ответниците се домогвали да си върнат частта от имота, продадена на П. З. и че опитвали дори да му откраднат нотариалният акт. П. З. не е предявявал никакви претенции относно процесният имот, тъй като същият още през 2000г., когато е образувано гр.д. №1017/2000г. по описа на PC Г. Д., заявил на ответниците, че имота си е техен и те сами следва да защитят правата си пред съответните съдебни и административни органи. Гр.д. №1017/2000г. по описа на PC-Г. Д. е приключило с влязло в сила решение №1110 от 03.10.2007г. на 4-то г. о. на ВКС. От образуването до приключването на делото единствено и само ответниците са ангажирали средства и усилия за защитата на своето право на собственост. Ищците категорично отказали да предприемат действия в защита на собствеността, като заявили, че не се интересуват от имота и след като Г. упражнявали владение там, изцяло техен е интереса от воденето на съдебни дела за защита на собствеността си. Ч. действията си по защита на собственоста по съдебен ред, ответниците са демонстрирали, че владеят целият имот за себе си и никой не им се е противопоставял, тъй като останалите заинтересувани страни са се отказали от правата си върху имота, като са заявили на ответниците, че имота е техен. Твърдението на ищците, че са демонстрирали собственически правомощия и владение към 2009г., когато е постановено решение на № 894 от 23.11.2009г. на 3-то граждансо отделение на ВКС по повод молба за възобновяване, подадена от И. Л. Ш. е неоснователно, тъй като в това производство единствено отношение е взел А. М. Г., като е действал в защита на правото си на собственост на целия имот. Заявяват, че ищците не са се интересували от имота и са предпочели да се откажат от него, били са наясно, че ответниците владеят и ползват целият имот като свой собствен от 2000г. насам.
Правната квалификация на възраженията на ответниците е по чл.79 от ЗС
Въз основа на събраните по делото доказателствени материали, съдът прие за установено във фактическо отношение следното:
През 1993 година ищеца участвал в търг и закупил от ТКЗС стопанска сграда с площ от 170 кв.м. и земя с площ от 600 кв.м. С нотариален акт за собственост на недвижим имот по писмени документи № 105, т.І, дело № 241/1994 г. на Районен съд Г. Д., А. М. Ш. и Л. К. Г. били признати за собственици на по 1/2 идеална част от масивна стопанска сграда, ведно с навес, разположен от северната страна на сградата, построени върху имот извън регулацията на с.Г. Д., находящ се в местността "Гробището", с площ за имота от 600 кв.м. при съседи: път, мелница, А. Ш., трафопост.
Представени са по делото удостоверения за идентичност на лица с различни имена, от които се установява, че А. М. Ш. и А. М. Ш. са имена на едно и също лице, както и Л. К. Г. и А. М. Г. са имена на едно и също лице.
Тъй като имота е придобит по време на брака на ищеца с А. А. Ш. (удостоверение на л.27) и по време на брака на ответника с Д. А. Г. (удостоверение на л.30), то имота е бил придобит при условията на съпружеска имуществена общност за съответните идеални части.
През 1997 г. ответника и съпругата му продали своята идеална част от гореописания имот на П. А. З., за което бил съставен нотариален акт № 100, т. І, дело № 225/04.03.1997 г. на нотариус Марианна Иванова-Боянова, гр. Г. Д..
На 02.11.2000 г. И. Л. Ш., Д. А. Х., Ш. А. Ф., И. А. Ф. и К. А. Ф. предявили против А. М. Ш. и А. М. Г. иск с правно основание чл.108 от ЗС, с искане да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищците владението върху масивна стопанска сграда, ведно с навес, разположен от северната страна на сградата, построени върху имот извън регулацията на с.Г. Д., находящ се в местността "Гробището", с площ за имота от 600 кв.м. при съседи: път, мелница, А. Ш., трафопост. По делото е постановено решение № 1110 от 03.10.2007г. на ВКС по гр.д. № 1574/2005г., с което иска е отхвърлен. С решение № 894 от 23.11.2009г. на ВКС по гр.д. № 4064/2008г., е оставена без уважение молбата за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС № 1110 от 03.10.2007г. на ВКС по гр.д. № 1574/2005г.
До 2003 г. ищците владели процесния имот като поставили в стопанската сграда дървообработваща машина, на която работел сина на ищеца - Р. Ш., а под навеса имало друга по-стара такава машина.
През 2003 - 2004г. ищците заминали да живеят в САЩ. Преди заминаването си предложили на свидетеля М., който имал имот в съседство, да наглежда техния имот и ако има нужда - да го ползва. М. отказал, тъй като счел че няма да се справи и тогава Ш. предложил на А. Г. да наглежда имота му и ако има нужда да го ползва. Г. приел.
След като заминали в САЩ, ищците не се върнали в България около 10 години. След това започнали да си идват почти всяка година. При връщането си наглеждали имота, а питали за него и свидетелите М. и М. При завръщането си в страната през 2018 г. ищците разбрали, че Зеленов има някакви проблеми с неговия дял от имота, поради което А. Ш. депозирал пред нотариус в гр.Г. Д. молби да не се изповядват сделки с имота. През 2019г. Ш. отишъл заедно със свидетеля Х. до процесния имот, при което установили, че на вратата има катинар, от който Ш. нямал ключ.
На 24.08.2018г. нотариус Ваня Бумбарова издала нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 154, том 4, рег. № 9147, дело № 320/2018г. на нотариус Ваня Бумбарова, гр.Г. Д., вписан в Служба по врисванията с вх.рег. № 3651, дв.вх.рег. № 3651 от 24.08.2018г., акт № 79, том ХV, рег. № 15137, парт. № 59511, с който признала ответника за собственик на нива с площ от 0,613 дка, десета
категория, находяща се в местността „Отвъде“, представляваща имот пл. № 000156 в землището на с. Л., общ. Г., обл.Б., при граници/съседи: имот 000014 - нива на наследниците на Л. С. Ш.; имот № 000036 - полски път на Община Г.; имот № 000035 - път IV клас на държавата, ведно с построената в имота сграда със застроена площ от 258 кв. м.
Представено е копие от нотариално дело № 320 по описа за 2018г. на кантората на нотариус Ваня Бумбарова гр.Г. Д.. Разпитани са по нотариалното дело трима свидетели, които са заявили, че имота по молбата-декларация е с площ от около 600кв.м., в него има застроена стопанска сграда - гатер и се ползва единствено от А. Г.. Имота е ограничен, никога в него е нямало чужди хора, нямал е спорове с никой. Свидетеля П. заявява, че от 1993 г. имота е собственост на Г., а свидетеля Г. - че е негов от 25 години, откакто го е закупил от ТКЗС. Свидетеля Ч. не уточнява от кога Г. стопанисва мястото, но казва: "откакто се помня мястото е негово".
Тъй като ответника А. Г. продължава да е в граждански брак с ответника Д. Г. (справка на л.115), то съгласно нотариалния акт имота е съпружеска имуществена общност на двамата.
По делото не се спори между страните, а се установява и от приложените материали по гр.д. № 1017/2000 г. по описа на РС Г. Д., че имот извън регулацията на с. Г. Д., обл. Б., находящ се в местността „Гробището“, с площ на имота от 600 кв.м., при съседи на имота: път, мелница, А. Ш. и трафопост, ведно с построените в имота масивна стопанска сграда, ведно с навес, разположен от северната страна на сградата, за който имот е издаден нотариален акт № 105, т.І, дело № 241/1994г. на Районен съд Г. Д., е идентичен с нива с площ от 0,613 дка, десета категория, находяща се в местността „Отвъде“, представляваща имот пл. № 000156 в землището на с. Л., общ. Г., обл.Б., при граници/съседи: имот 000014 - нива на наследниците на Л. С. Ш.; имот № 000036 - полски път на Община Гърмен; имот № 000035 - път IV клас на държавата, ведно с построената в имота сграда със застроена площ от 258 кв. м., относно който ответниците са признати за собственици с нотариален акт № 154, том 4, рег. № 9147, дело № 320/2018г. на нотариус Ваня Бумбарова, Г. Д..
По делото са разпитани свидетели, като свидетелите М., Х. и М., ангажирани от ищците, заявяват, че процесния имот е закупен от А. Ш. на търг през 1993г. Половината от имота бил на А. Г., но през 1997г. той го продал на П. З., който е брат на съпругата на Г.. До 2003 - 2004 г. имота бил ползван от А. Ш. и сина му Р. Ш., като в сградата имали разположен банциг, а друг по-стар имало под навеса до сградата. През 2003г. или 2004г. ищеца и семейството му заминали да живеят в САЩ. Преди да заминат А. Ш. предложил на свидетеля М., който е съсед на имота да го наглежда. Тъй като М. отказал, Ш. предложил същото на Г., като подчертал, че не иска да губи имота. Според свид. М., ищеца предложил именно на Г. да наглежда имота, тъй като Ш. и съпругата на Г. са първи братовчеди и им имал вяра като на близки хора. След като заминали за САЩ ищците не се върнали в България около 10 години, пред което време се интересували за имота и Ч. свид.М. След това идвали в с.Г. Д. почти всяка година, като при връщанията си посещавали процесния имот и нямали затруднения да влизат в него. Едва през 2019 г., решавайки да се снабдят с документи за делба на имота, при посещение в различните институции, ищците научили, че имота се води на Г.. Ищеца помолил свид. Х. да се разходят до имота и го намерили заключен с катинар, от който Ш. нямал ключ. Според свидетеля М. имало дела за имота, като ищеца и ответника били на една страна по делата. Вуйчо му - ищеца плащал на адвокати по делото.
Според свидетелите Г., П. и Г., ангажирани от ответниците, процесния имот от 15 -20 години се владее от А. Г..
Свидетеля Г. заявява, че знае, че имота бил прехвърлен от вуйчо му А. Г. на друг човек, но този човек му го върнал наскоро. Знае, че имало дела за имота и само вуйчо му отивал на делата, а от Ш. никой не се явявал. Твърди, че е бил свидетел пред нотариуса за снабдяване на вуйчо му с нотариален акт за имота и е заявил на нотариуса родствената си връзка с молителя. Прочел е записаното и не е казал, че има нещо невярно записано там.
Свидетеля П. обяснява, че помни имота от 1.12 годишен и оттогава А. Г. стопанисва имота. След това уточнява, че преди Г. в имота работел Р. Ш. до около 2004г.
Свидетеля Г. заявява, че имота е стопанисван от баща му от 15 години и повече. А. Ш. или негов роднина никога не е идвал в имота. Имало дела за имота, които били водени само от баща му, а Ш. не присъствал.
Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на свидетелите Г., П. и Г. по отношение на твърденията им, че имота се е владял единствено от А. Г., тъй като противоречат не само на показанията на останалите свидетели и писмени доказателства по делото, но и на твърденията на ответниците, изложени в отговора на исковата молба, а и съдържат вътрешни противоречия. И тримата свидетели потвърждават, че до неопределен от тях момент и Ш. са имали права над имота - свид. П. заявява, че преди Г. в имота е работил Р. Ш., а свид. Г. и Г. - че Г. и Ш. са имали дела за имота със собствениците на земята. Не следва да се кредитират и показанията на свидетелите Г. и Г., че никой от Ш. не се явявал на делата за имота, тъй като противоречат на материалите по гр.д. № 1017/2000г. на РС Г. Д., приети по настоящото дело.
По отношение на твърденията на ангажираните от ищците свидетели че Ш. са посещавали имота си и показанията на свидетелите, ангажирани от ответниците, че не са виждали никой от Ш. в имота, след като ищците заминали в САЩ, съдът намира, че не съдържат противоречие, а единствено отразяват различните факти, които свидетелите са възприели. Тъй като процесния имот е извън регулацията на селото, в него не се работи непрекъснато, свидетелите не го посещават ежедневно, е напълно възможно имота да бъде посетен от ищеца или лице от семейството му, без това да се констатира от свидетелите.
При така установеното във фактическо отношение, съдът намира следното:
Исковете са предявени от лица имащи правен интерес от предявяването им, срещу надлежни ответници, оспорващи правото им на собственост и пред съответния съд.
Исковата молба отговаря на изискванията на ГПК и не е налице отрицателна процесуална предпоставка, която да е пречка за разглеждането й, поради което предявения иск е допустим.
По същество на иска, съдът намира следното:
Уважаването на иск с правно основание чл.108 от ЗС е обусловено от наличието на три предпоставки – ищците да са собственици на претендирания имот, същият да се намира във владение на ответниците и владението да се упражнява от последните без основание.
По делото се установява безспорно, че ищците са станали собственици на процесния имот въз основа на спечелен търг. За правото на собственост е издаден нотариален акт за собственост на недвижим имот по писмени документи № 105, т.І, дело № 241/1994 г. на Районен съд Г. Д., с който А. М. Ш. (А. М. Ш.) е признат за собственик на 1/2 идеална част от масивна стопанска сграда, ведно с навес, разположен върху северната страна ан сградата, построени върху имот извън регулацията на с.Г. Д., находящ се в местността "Гробището", с площ за имота от 600 кв.м. при съседи: път, мелница, А. Ш., трафопост.
Тъй като имота е придобит по време на брака на ищеца с А. А. Ш. (удостоверение на л.27) , то имота е бил придобит от двамата при условията на съпружеска имуществена общност за съответната идеална част.
По делото не се спори между страните, а се установява и от материалите по гр.д. № 1017/2000 г. по описа на РС Г. Д., че имота, описан в нотариален акт № 105, т.І, дело № 241/1994г. на Районен съд Г. Д., е идентичен с нива с площ от 0,613 дка, десета категория, находяща се в местността „Отвъде“, представляваща имот пл. № 000156 в землището на с. Л., общ. Г., обл.Б., при граници/съседи: имот 000014 - нива на наследниците на Л. С. Ш.; имот № 000036 - полски път на Община Гърмен; имот № 000035 - път IV клас на държавата, ведно с построената в имота сграда със застроена площ от 258 кв. м., относно който ответниците са признати за собственици с нотариален акт № 154, том 4, рег. № 9147, дело № 320/2018г. на нотариус Ваня Бумбарова, Г. Д..
Установи се също по делото, че преди да заминат за САЩ ищците възложили на ответника А. Г. да наглежда и при нужда да ползва имота им. След като заминали за чужбина, Г. ползвал банцига, поставен под навеса, а също разрешил на различни лица да държат в двора на процесния имот автомобилите си, да извършват там ремонти на МПС. През 2018 г. се сдобил с нотариален акт за давностно владение върху имота, а през 2019 г. заключил входа към него с катинар, от който не дал ключ на ищците.
По своята правна същност придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в определен от закона срок, след изтичането на който се придобива правото на собственост или друго вещно право, на което владението по съдържание и начин на упражняване е съответствало. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или Ч. другиго, като своя. То се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus), и субективен - намерението да се държи вещта като своя (animus domini). Съдебната практика последователно приема, че материалното държане на вещта и волята фактическата власт да се упражнява за себе си, дават понятието на владението, но те не са достатъчни да го направят годно да произведе гражданските последици, които произтичат от владението, в това число и придобиването по давност на владяната вещ. За да е налице владение, годно да произведе тези правни последици, е необходимо упражняването на фактическата власт за себе си да е постоянно и непрекъснато (да няма случаен характер, а да е израз на воля, трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица), да е спокойно (да не е установено с насилие), да е явно (да не е установено по скрит начин, да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това) и да е несъмнено (да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе).
Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго, изключително и само за себе си, да намери външна проява Ч. действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. Съгласно презумцията на чл. 69 от ЗС предполага се, че този който упражнява фактическа власт върху вещта я държи за себе си, докато не се установи, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция. Тя е и обща гражданскоправна норма с оглед действието й спрямо лицата, защото се прилага за всички гражданскоправни субекти, без оглед на това дали притежават или не права на собственост върху една и съща вещ. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психично състояние.
В настоящият случай се установи по делото, че А. Г. е загубил собствеността върху спорния имот през 1997г., когато го е продал на П. З., който както се установи от показанията на свидетелите е брат на жена му. През 2003 или 2004г. ответника започнал да осъществява отново фактическа власт върху имота, но не като собственик, а като държател за ищците, които му възложили да наглежда имота, както и му дали разрешение при нужда да го ползва.
По правило, неупражняването на вещни права или част от тях, вкл. правото на владение като елемент от съдържанието на правото на собственост, не води да изгубването или погасяването им. Евентуалното вътрешно убеждение на едната от страните по правоотношението за настъпила промяна в неговото съдържание само по себе си не би могло да обоснове и обективното настъпване на такава промяна, ако не достигне до другата страна. Владението на ищците не е изгубено, нито застрашено до момента, в който държателят не ги уведоми, че установява самостоятелна фактическа власт за себе си. В настоящия случай ще е от значение моментът, до който ищците като собственици обективно са осъществявали правото си на владение. Съдът намира, че с показанията на ангажираните по делото свидетели се установи, че ищците са упражнявали това си право до 2018 г. До 2003 - 2004 г. те са владели имота лично, използвайки го за дърводелска работилница. Участвали са в съдебно производство относно собствеността на този имот (лично и Ч. процесуален представител) до 2007г. След заминаването си за САЩ, при връщанията си в с. Г. Д., Ш. посещавал и процесния имот и нямал затруднения да влиза в него. Интересувал се от имота и питайки за него, споделял намерения, след като се върне окончателно в страната да го оборудва с нови машини и да започне отново да работи. Едва през 2019 г. отивайки да нагледа имота, ищеца установил, че входа към него му е недостъпен. Предвид което следва да се приеме, че едва от 2019г. той е загубил владението си върху имота.
С оглед изложеното, по отношение на ответниците съдът счита, че до 2019 г. са били държатели на процесния имот, тъй като не са демонстрирали явна промяна в намерението си за своене на имота спрямо собствениците му, както и не са проявили по никакъв начин субективното си отношение да упражняват фактическата власт върху същия имот за себе си и не са осъществили действия, които ясно и недвусмислено трябва да отричат правата на собствениците на имота. Тъй като държателите са демонстрирали владение на имота за себе си едва през 2019 г., то от този момент започва да тече за тях придобивна давност.
Неоснователни са търденията на ответниците, че Ш. се дезинтересирали от имота, когато през 2000г. трети лица завели дело за собственост на същия имот, при което ищците категорично отказали да предприемат действия в защита на собствеността, като заявили, че не се интересуват от имота и след като Г. упражнявали владение там, изцяло техен е интереса от воденето на съдебни дела за защита на собствеността си. По настоящото дело бяха приложени запазените документи по гр.д. 1017/2000 г. по описа на РС Г. Д. и то тях се установява че ответници по предявения иск за собственост са били А. Г. и А. Ш.. Записано е в протокола от първото съдебно заседание от 02.11.2000г., че двамата ответници се явяват лично, явава се и А. Рупчина, упълномощена да представлява и двамата в производството. А. Г. и А. Ш. са се явили лично на още едно съдебно заседание, проведено на 13.07.2001 г., а в останалите се е явявал упълномощеният им процесуален представител. С оглед на което изявлението на ответниците, че ищците са заявили, че не се интересуват от имота е единствено защитна позиция. С действията си - ангажиране на адвокат, който да го представлява по делото, с явяване в съдебни заседания, ищеца ясно е показал, че държи на собствеността върху имота.
Съдът намира, че ответниците не успяха да докажат по делото, че са установили владение върху процесния имот, с намерение да го своят, в продължение на най-малко 10 години, като владението им е било явно, необезпокоявано и непрекъснато. Ангажираните от тях свидетели заявяват, че А. Г. стопанисвал имота, което се изразявало в поддържане на всичко, като през 2019 година направил ремонт на постройката и изградил подпорна стена. Никой от свидетелите не знае А. и Д. Г. да са заявили ясно на А. и А. Ш., че имота е вече техен и Ш. нямат права върху него, Ч. което да демонстрират, че вече осъществяват фактическата власт над имота за себе си и се възприемат за негови собственици.
Предвид което по делото не се доказа ответниците да са владели процесния имот явно, непрекъснато и необезпокоявано и с отношението на собственици в продължение на най-малко 10 години.
Следователно съобразно горното, ищците не са загубили правото си на собственост върху процесния имот, тъй като то не е придобито от ответниците въз основа на непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено владениуе в продължение на на предвидения в чл.79 от ЗС срок от 10 години.
Поради изложеното, съдът намира, че са налице и трите изброени по-горе предпоставки и ревандикационния иск следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.
Тъй като процесния имот се владее от ответниците без правно основание, то е необходимо те да бъдат осъдени да предат на ищците владението на 1/2 идеална част от процесния имот.
С оглед приетото, че ответниците А. Г. и Д. Г. не са собственици на основание давностно на процесния имот, като изрично разпоредена от закона последица от разрешаването на спора за действителния обем на притежаваните от страните вещни права върху имота, следва да бъде отменен издаденият нотариален акт № 154, т. 4, per. № 9147, д. № 320 от 24.08.2018г. по описа на нотариус Ваня Бумбарова, с който ответникът А. М. Г. е признат за собственик на основание давностно владение, на нива с площ от 0,613 дка, десета категория, находяща се в местността „Отвъде“, представляваща имот пл. № 000156 в землището на с. Л., общ. Г., обл.Б., при граници/съседи: имот 000014 - нива на наследниците на Л. С. Ш.; имот № 000036 - полски път на Община Гърмен; имот № 000035 - път IV клас на държавата, ведно с построената в имота сграда със застроена площ от 258 кв. м., до размера на притежаваната от ищците 1/2 ид. ч. от описания недвижим имот.
Ищците са извършили по делото съдебни и деловодни разноски в размер 50 лева за заплащане на държавна такса за образуване на делото, в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение, 10 лева за издаване на съдебни удостоверения и 10 лева за вписване на исковата молба, или в общ размер на 670 лева, които следва да се присъдят в тежест на ответниците на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
от страна на ищците се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева, но извършването на такива разноски не беше доказано по делото. На л. 32 и 33 по делото е приложен договора за правна защита и съдействие и пълномощно, с които на А.Багданова са дадени права да подава искова молба от името на ищците и да ги представлява по образуваното дело. В договора за правна защита и съдействие е посочено договорено възнаграждение в размер на 600 лева, което е платено в брой. Доказателства за последващо допълнително плащане на адвокатско възнаграждение не са представени по делото, поради което искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за сумата над 600 лева следва да се остави без уважение като неоснователно.

С оглед изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. М. Г., ЕГН * и Д. А. Г., ЕГН *, двамата от от с.Г. Д., обл.Б., че А. М. Ш., ЕГН * и А. А. Ш., ЕГН *, двамата от с.Г. Д., обл.Б. са собственици на 1/2 (една втора) идеална част от следния недвижим имот, а именно: имот извън регулацията на с. Г. Д., обл. Б., находящ се в местността „Гробището“, с площ на имота от 600 кв. м (шестстотин квадратни метра), при съседи на имота: път, мелница, А. Ш. и трафопост, ведно с построените в имота масивна стопанска сграда, ведно с навес, разположен от северната страна на сградата, който имот е идентичен с: нива с площ от 0,613 дка (нула декара и шестстотин и тринадесет квадратни метра), десета категория, находяща се в местността „Отвъде“, представляваща имот пл. № 000156 (сто петдесет и шести) в землището на с. Л., общ. Г., обл.Б., при граници/съседи: имот 000014 - нива на наследниците на Л. С. Ш.; имот № 000036 - полски път на Община Гърмен; имот № 000035 - път IV клас на държавата, ведно с построената в имота сграда със застроена площ от 258 кв. м., на основание покупко - продажба при спечелен търг.
ОСЪЖДА А. М. Г., ЕГН * и Д. А. Г., ЕГН *, двамата от от с.Г. Д., обл.Б. да предадат на А. М. Ш., ЕГН * и А. А. Ш., ЕГН *, двамата от с.Г. Д., обл.Б. владението на 1/2 (една втора) идеална част от следния недвижим имот, а именно: имот извън регулацията на с. Г. Д., обл.Б., находящ се в местността „Гробището“, с площ на имота от 600 кв. м (шестстотин квадратни метра), при съседи на имота: път, мелница, А. Ш. и трафопост, ведно с построените в имота масивна стопанска сграда, ведно с навес, разположен от северната страна на сградата, който имот е идентичен с: нива с площ от 0,613 дка (нула декара и шестстотин и тринадесет квадратни метра), десета категория, находяща се в местността „Отвъде“, представляваща имот пл. № 000156 (сто петдесет и шести) в землището на с. Л., общ. Г., обл.Б., при граници/съседи: имот 000014 - нива на наследниците на Л. С. Ш.; имот № 000036 - полски път на Община Гърмен; имот № 000035 - път IV клас на държавата, ведно с построената в имота сграда със застроена площ от 258 кв. м.
ОТМЕНЯ нотариален акт № 154, т. 4, per. № 9147, д. № 320 от 24.08.2018г. по описа на нотариус Ваня Бумбарова, с който ответникът А. М. Г., ЕГН * от от с.Г. Д., обл.Б. е признат за собственик на основание давностно владение, на нива с площ от 0,613 дка, десета категория, находяща се в местността „Отвъде“, представляваща имот пл. № 000156 (сто петдесет и шести) в землището на с. Л., общ. Г., обл.Б., при граници/съседи: имот 000014 - нива на наследниците на Л. С. Ш.; имот № 000036 - полски път на Община Гърмен; имот № 000035 - път IV клас на държавата, ведно с построената в имота сграда със застроена площ от 258 кв. м., до размера на притежаваната от ищците 1/2 (една втора) идеална част от описания недвижим имот.
ОСЪЖДА А. М. Г., ЕГН * и Д. А. Г., ЕГН *, двамата от от с.Г. Д., обл.Б. да заплатят на А. М. Ш., ЕГН * и А. А. Ш., ЕГН *, двамата от с.Г. Д., обл.Б. сторените по делото съдебни разноски в размер на 670 (шестстотин и седемдесет) лева, като оставя без уважение искането за присъждане на разноски над посочената сума.

Решението на съда може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд гр.Б. в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.

Районен съдия: