Решение № 3840

към дело: 20191220100170
Дата: 11/05/2019 г.
Съдия:Магдалена Жбантова
Съдържание

и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба предявена от "П." Е., гр.Г. Д., обл.Б. против „. М., гр.Х., обл.Б. с искане да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца заплащане на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1309 по описа на РС Г. Д. за 2018г., а именно: сумата от 6282.00 лева с ДДС, представляваща неизплатена дължима сума по фактура № * от 30.12.2014г. за кетъринг и проектантски услуги и сумата от 321.41 лева, представляваща лихва за забава, считано от деня следващ датата на падежа на задължението - 31.12.2014г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й заплащане. Иска се да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и сторените разноски по делото.
Твърди се, че ищцовото дружество е извършило кетьрниг и проектански услуги на ответника, за което била съставена фактура № * от 30.12.2014 година, на обща стойност 6 282.00 лева с ДДС.
Доставката, услугата и фактурата били приети от едноличния търговец без никакво възражение. Плащането по фактурата трябвало да се извърши на същата дата - 30.12.2014 година, но плащане не постъпило. Ищеца канил многократно ответника да изплати дължимата сума по фактурата, но плащане не е извършено. Ответника е изпаднал в забава от 31.12.2014г., поради което дължи лихва за забава. Ищеца подал заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, по което е образувано ч.гр.д.№ 1309/2018г. по описа на РС Г. Д.. Искането е уважено и е издадена заповед за изпълнение, по която е постъило възражевие, поради което са предявени настящите искове.
Правната квалификация на правата на ищеца е по чл. 258 и сл. и чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.286 и сл. от ТЗ, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422 и чл.415 от ГПК.
От страна на ответника е представен писмен отговор в определения законов срок, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Заявява, че оспорва представената фактура. Услуги „кетърниг” и „проектански” услуги са непознати. Такова понятия няма в българския език, а доколкото има представа няма и в английския език.
От събраните по делото писмени доказателства се установи следното във фактическо и правно отношение:
През 2014г. управителя на ищцовото дружество Н. А. запознал ответника Г.М. свидетеля А., по професия архитект, с проектантска правоспособност. На състоялата се среща станало ясно, че М. иска да се извърши архитектурно заснемане на сградата на пенсионерския клуб в с.Д., както и да се изготви количествено стойностна сметка за извършване на ремонт на тази сграда. Срадата била собственост на Община Гърмен и чрез извършеното заснемане и изготвения проект и КСС, Общината щяла да участва за финансиране на проекта. Тъй като М. бил заинтересован от финансирането на проекта за ремонт на сградата, възложил на свид.А. да изготви архитектурно заснемане, както и да изготви количествено стойностна сметка за извършване на ремонт на сградата на пенсионерския клуб в с.Д. Двамата отишли заедно в сградата и свид. А. извършил необходимите замервания. Впоследствие сключил договор с ищцовото дружество, като уговорката била да получи възнаграждение, когато М. заплати съответната сума на "П." Е., гр.Г. Д.. След като изготвил проект на сградата на пенсионерския клуб в с.Д., както и КСС за ремонта на същата, А. предал изготвените документи на "П." Е..
В периода 2014 - 2015 г. "П." Е. поддържал заведение за хранене, където Г. М. понякога се хранел.
На 30.12.2014 г. "П." Е., гр.Г. Д. издал фактура № * за извършени на „. М. кетъринг услуги на стойност 2916.67 лева и проектантски услуги на стойност 2318.33 лева или на обща стойност на стойност 5235.00 лева без ДДС и 6282 лева с ДДС. На фактурата има печат на ищцовото дружество, но не и подпис, както и липсва подпис и печат за получател.
На 06.12.2018 г. ищеца подал по пощата заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 6282.00 лева с ДДС, представляваща неизплатена дължима сума по фактура № * от 30.12.2014г. за кетъринг и проектантски услуги и сумата от 321.41 лева, представляваща лихва за забава, считано от деня следващ датата на падежа на задължението - 31.12.2014г. до датата на подаване на заявлението. Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д.№ 1309/2018г. по описа на РС Г. Д.. Заявлението било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сума в размер на 6282.00 лева главница, лихва за забава в размер на 321.41 лева за периода от 31.12.2014г. до 06.12.2018г., ведно със законната лихва от 06.12.2018г. до изплащане на вземането, както и разноски по заповедното производство в размер на 133.00 лева за държавна такса и 500.00 лева за адвокатско възнаграждение. Дължимостта на сумите е оспорена от ответника, поради което е депозиран настоящия иск.
По делото са разпитани свидетели като свидетеля А. обяснява по какъв начин е бил ангажиран да извърши проектантска услуга от страна на Г. М. и защо договора е сключен с "П." Е.. А. обяснява също, че през 2014-2015 г. "П." Е. имало заведение за хранене, където често виждал М. и други хора с него да се хранят. Не може да каже дали хората с М. са били негови работници, нито колко често са се хранили в това заведение.
Свидетеля Ангушев от своя страна заявява, че е присъствал на плащане на сума от 5000 лева извършено от Г. М. на Н. А.. Това станало през зимата на 2014 г. - м. 01. или м.02.2014 г. Монев бил на гости на свидетеля, когато на телефона започнал упорито да му звъни А.. М. обяснил на А., че има да дава пари на А. и помолил свидетеля да го откара с колата си до дома на А.. А. се съгласил, а по пътя М. казал, че парите ги дължи за някаква храна, кетъринг. С мотив, че е пил и може да сгреши, М. помолил свидетеля да преброи и той парите и да провери дали са 5000 лева. А. ги преброил и казал, че са точно 5000 лева. А. ги чакал пред дома си, М. слязъл от колата. Свидетеля не видял пряко даването на парите, но след това А. спрял да звъни на М.
По делото е депозирано заключение по съдебно - счетоводна експертиза, изготвено след запознаване на вещото лице с материалите по делото и наличните такива в счетоводствата на ищцовото дружество и на „. М.. Заключението на вещото лице, е, че кетъринг е вид услуга - приготвяне и доставяне на храни на адрес по заявка; организиране на партита и тържества, за извършване на която услуга се изисква регистрация по закона за храните, разрешително от Областна дирекция по безопасност на храните - Б., вписване в регистъра на обектите за производство и търговия с храни, съобразно компетентността на обекта и регистрирация на превозно средство за Превозване на храни. Вещото лице е установило, че в счетоводството на ищцовото дружество има налични документи за закупени хранителни продукти - фактура №*/30.10.2019 г. и фактура №*/29.12.2014 г. с доставчик „Т." Е.. От страна на ищеца не били предоставени разрешителни за извършване на такава услуга, като според обясненията на управителя на дружеството, тази дейност е извършвана за много кратък период от време.
Дружеството е наемало с договор за проектиране лицензирани специалисти. В конкретния случай такъв специалист е бил архитект Г. А. А., а „П." Е. е била посредник.
Процесната фактура е осчетоводена по надлежния ред в счетоводството на ищцовото дружество, като е включена в дневника за продажби за данъчен период м.12.2014 г. Фактурата е получена в счетоводството на ответника „. М. на датата на издаването й - 30.12.2014 г. и е осчетоводена по надлежния ред, включена е в дневника за покупки за данъчен период м.12.2014 г. и е ползван данъчен кредит за нея.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че на фактурата има отметка, че сумата от 6282 лв. трябва да се плати по банков път, а не в брой. Във фактурата е записана банкова сметка, ВІС, банка. Ако е платено по банков път трябва да има банково извлечение, от което да е видно плащането. Съгласно тогава действащия Закон за ограничаване на плащанията в брой, максималния размер на плащане е 5000 лв., като след като се изплатят тези пари, би следвалокъм фактурата да има прикачена касова бележка от касов апарат. Ако дружеството, на което се дължи плащането няма касов апарат, сумата трябва да се плати по банков път. Ако е платено на ръка трябва да има издаден приходен касов ордер.
Съдът възприема заключението като пълно и точно отговарящо на поставените въпроси.
Предвид изложеното, исковете са предявени в законовия едномесечен срок от получаване на указанията на съда за предявяване на иск, от правоимащо лице срещу длъжника по заповедното производство, пред надлежен съд, поради което се явяват допустими.
Разгледани по същество предявените искове са основателни, по следните съображения:
Предмет на установителния иск по чл. 422, ал.1 ГПК е оспорване вземането на кредитора по процесната фактура за извършени услуги, като длъжникът трябва да изчерпи всичките си възражения срещу вземането.
От страна на ответника, с представениея писмен отговор се оспорва да са извършени услуги оспорва представената фактура, като твърди, че понятие услуги „кетърниг” и „проектански” услуги няма в българския език. В съдебно заседание се домогва да докаже, че е изплатил частично сумата по процесната фактура в размер на 5000 лева.
За да се ангажира отговорността на ответника за реално изпълнение на договорно задължение трябва да бъде установено от ищеца (чл. 154, ал. 1 ГПК), при условията на пълно и главно доказване, че между него и ответника е възникнало валидно договорно правоотношение, съществените негови елементи, който пораждат вземанията му, включително изпълнението на собствените му задълженията по договора. За основателността на предявения иск ищецът следва да установи наличието на облигационно правоотношение с ответника, възникнало от договор за продажба на конкретни стоки с посочената от него цена, по което е изпълнил задължението си за доставка на твърдените стоки, в резултат на което за ответника е възникнало задължение за плащане на цената на тези стоки в претендирания размер.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че наличието на облигационно отношение между страните, по повод на което е издадена процесната фактура беше доказано.
По делото е приета описаната в исковата молба фактура № * от 30.12.2014 г. за извършени от ищеца на ответника услуги на стойност 6282 лева с ДДС. Процесната фактура е с поставен печат единствено на ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.1 от Закона за счетоводството подписа и печат на получателя не са необходими реквизити на фактурата. Според този текст на закона първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация: 1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри; 2. дата на издаване; 3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя; 4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция. Тези реквизите се съдържат в процесната фактура, поради която тя е валиден счетоводен документ.
Съдът намира, че възражението на ответника, че не съществуват посочените във фактура № */30.12.2014г. улуги кетъринг и проектантска услуга е неоснователно. Двете услуги са широко разпространени не само в света, но и в България. Проектантската услуга представлява извършване на действия по проектиране на нова сграда или заснемане и изчертаване на вече съществуваща сграда, а кетъринг е услуга свързана с доставка на готова храна по заявка за различни поводи.
От показанията на свид. А. се установи, че той е бил ангажиран за извършване на проктантски услуги от страна на Г. М. Този свидетел твърди, че е виждал М. да се храни заедно с други лица в заведение, стопанисвано от ищцовото дружество.
Съгласно прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът цени като компетентно и обосновано, поради което и го кредитира, се установява, че процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на ищцовото дружество, както и в счетоводството на ответника. Фактурата е отразена в дневника за покупки по ЗДДС на „. М. за м.12.2014г. и е ползван данъчен кредит по нея. След като ответника е осчетоводил фактурата, а не е оспорил същата, съдът намира, че той е признал извършване на описаните в нея услуги.
В съдебно заседание ответника се домогваше да докаже, че е извършил плащане на сума в размер на 5000 лева по процесната фактура, но съдът намира, че не беше осъществено пълно и главно доказване, което да формира сигурно убеждение у съда в надлежното изпълнение на задължението за заплащане от страна на ответника именно на процесното задължение. От една страна във фактура № * от 30.12.2014 г. като начин на плащане е отбелязана опцията за плащане по сметка, изписан е номер на банкова сметка и името на съответната банка. Доказателства за извършено от ответника плащане по банков път не бяха представени. От друга страна не беше доказано безспорно от ответника да е изпълнил задължението си за плащане по процесната фактура и в брой. Не се представи касов бон или приходен касов ордер за заплащане в касата на ищцовото дружество, а не се доказа и извършено плащане на управителя на „П." Е..
Разпитания свидетел А. твърди, че М. е заплатил на управителя на ищцовото дружество сума от 5000 лева за някаква храна, но не знае точно за каква. Разглеждайки показанията на този свидетел съдът намира, че заплатената сума е за уреждане на други отношения между М. и А., но не и за заплащане по процесната фактура. Фактура № * е издадена от "П." Е. на 30.12.2014 г. Според А., Г. М. е заплатил 5000 лева на А. през м.01. или м. 02.2014г. - десет месеца преди издаване на процесната фактура, предвид което плащането не може да се отнася за визираните в нея услуги.
По изложените съображения съдът намира установителния иск относно дължимостта от страна на ответника на сумата от 6282.00 лева, с ДДС, представляваща неизплатена дължима сума по фактура № * от 30.12.2014г. за кетъринг и проектантски услуги, за основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Тъй като ответника не е изпълнил в срок задължение за заплащане на парични суми, то дължи на ищеца и законната лихва върху главницата от датата от деня на забавата.
Съгласно разпоредбата на чл.303а, ал.1 от Търговския закон страните по търговска сделка могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни, а според ал.3, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това.
По делото се установи от заключението на вещото лице, че процесната фактура е получена в счетоводството на ответника на 30.12.2014 г. Не се твърди, а не се и доказа по делото, че между страните е договорен срок на плащане различен от законово определения 14-дневен срок. Съответно трябва да се приеме, че в съгласие с правилата за изчисляване на срокове, които с еброят по дни, срока за заплащане на фактурата тече от 31.12.2014г. и е изтекъл на 13.01.2015 г. /работен ден/, а от 14.01.2015 г. се дължи лихва за забава.
Тъй като изчислената чраз общодостъпния лихвен калкулатор на страницата на НАП законна лихва върху сумата от 6282 лева за периода от 14.01.2014 г. до 06.12.2018г. - дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е в размер на 2484.57 лева, то предявеният иск за установяване, че ответника дължи на ищеца сума в размер на 321.41 лева, представляваща лихва за забава, считано от деня следващ датата на падежа на задължението - 31.12.2014г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, следва да се уважи за размера, като се остави без уважение за периода от 31.12.2014г. до 14.01.2015г.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските в заповедното производство в зависимост от резултата по спора.
От страна на ответника е повдигнато възражение за прекомерност на разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение и се иска при уважаване на исковете, същите да бъдат намалени в минималния размер.
Съдът намира възражението за прекомерност за основателно. Съгласно чл.7, ал.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Определено по посочения от закона ред, минимално дължимото за ч.гр.д. № 1309/2018г. адвокатско възнаграждение е в размер на 461.12 лева. По заповедното производство ответника претендира адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, поради което същото на основание чл.78, ал.5 от ГПК следва да се намали на 461.12 лева, доколкото производството не се отличава със сложност - нито фактическа, нито правна.
Определено на основание чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимално дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение е в размер на 660.17 лева. По настоящото производство ответника претендира адвокатско възнаграждение в размер на 971 лева и тъй като делото не се отличава с фактическа или правна сложност, същото следва да се намали на 660.17 лева на основание чл.78, ал.5 от ГПК.
С оглед гореприетото, от сторените от ищеца разноски по заповедното производство, в тежест на ответника следва да се присъдят размер на 133.00 лева за заплащане на държавна такса и 461.12 лева за адвокатско възнаграждение или в общ размер на 594.12 лева. От сторените от ищцеца по настоящото дело съдебни и деловодни разноски, в тежест на ответника следва да се присъдят 168.28 лева за заплащане на държавна такса за образуване на делото и за адвокатско възнаграждение в размер на 660.17 лева или в общ размер на 828.45 лева.
Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Признава за установено, че „. М., ЕИК , гр.Х., обл.Б. дължи на "П." Е., ЕИК , гр.Г. Д., обл.Б. заплащане на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1309 по описа на РС Г. Д. за 2018 г., а именно: сумата от 6282.00 (шест хиляди двеста осемдесет и два) лева с ДДС, представляваща неизплатена дължима сума по фактура № * от 30.12.2014г. за кетъринг и проектантски услуги и сумата от 321.41 (триста двадесет и един лева и четиридесет и една стотинки) лева, представляваща лихва за забава, считано от деня следващ датата на падежа на задължението - от 14.01.2015г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 06.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й заплащане.
Оставя без уважение като неоснователен иска за установяване, че „. М., ЕИК , гр.Х., обл.Б. дължи на "П." Е., ЕИК , гр.Г. Д., обл.Б. лихва за забава за периода от 31.12.2014 г. до 14.01.2015 г.
Осъжда „. М., ЕИК , гр.Х., обл.Б. да заплати на "П." Е., ЕИК , гр.Г. Д., обл.Б. сумата от 594.12 /петстотин деветдесет и четири лева и дванадесет стотинки/ лева, представляваща разноски по заповедното производство и сумата от 828.45 /осемстотин двадесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки/ лева, представляваща разноски по настоящото производство, като оставя без уважение като неоснователно искането за присъждане на разноски в останалата част.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Б., в двуседмичен срок от деня на получаване на съобщението и за двете страни.

Районен съдия: