Решение № 575

към дело: 20171220101490
Дата: 02/09/2018 г.
Съдия:Магдалена Жбантова
Съдържание

и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод постъпила молба от Г. Т. В. от Г.С., О. С., област Блгоевград. С молбата се иска да се обяви смъртта на Т. Г. В., баща на молителя, роден 1880 година в с.К., с последно местожителство с.К., оБ.Б., като настъпила на 05.10.1944г. и да бъде постановено съставяне на акт за смърт на същото лице.
Правно основание - чл.38, ал.4 от ЗГР във вр. с чл.59 от ЗГР и чл.549 и сл. от ГПК.
Като заинтересовани страни са конституирани лицата А. К. В. и Х. К. В., М. А. Т., Н. А. Ц., Т. С. В., М. С. А., З. Л. Й. и М. Л. Д. Същите не се явяват в съдебно заседание, а от Х. К. В., М. А. Т., Н. А. Ц. и М. С. А. са постъпили молби за разглеждане и решаване на делото, като се уважи искането, тъй като се нуждаят от удостоверение за наследници.
О. Г.Х. и К. с.К., конституирани като заинтересовани страни, не изпращат представители и не изразяват становище по подадената молба.
Районния прокурор в съдебно заседание изразява становище за основателност на подадената молба.
От събраните по делото доказателства се установява следното във фактическо отношение:
Бащата на молителя, Т. Г. Б., е роден през 1880 година в с.К., Г., както се установява от представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена. Същият заживял в с К., О. Х., област Б., където и създава семейство с Н. А. П. Има четири деца - К. Т. В., роден 1911г., починал 1985г., А. Т. В., роден 1914г., починал 1955г., С. Т. В., роден 1920г., починал 2006г. и молителя Г. Т. В., роден 1922г.
В молбата си молителя твърди, че на 14.09.1944г. баща му бил арестуван и заедно с други хора от околността на Г.Г. Д., откаран в казармите в Г.Г. Д.. По това време молителя бил войник там и случайно видял баща си на 20.09.1944г., но не успял да разговаря с него. Семейството му многократно искало разрешение за свиждане с баща му, но не получили такова. След няколко дни разбрал, че баща му е преместен от казармата, а след още няколко дни неофициално научили, че баща му, заедно с други лица е бил убит на 05.10.1944г. в околностите на с.Добринище, оБ.Б..
По делото са разпитани трима свидетели – К. Ш., И. Т. и И. Ч. Показанията на тези свидетели в основните си моменти съвпадат, като и тримата си спомнят обстоятелства преди повече от 70 години, когато самите те са били млади - свидетелите Ш. и Ч. са били на 12г., св.Т. е бил на 13г. Свидетеля Т., който живеел в съседство със семейство Воеви лично видял арестуването и отвеждането на Т. В.. Този свидетел си спомня, че арестуването е станало на 04.09.1944г., но доколкото обяснява, че това е станало след смяната на властта през 1944г., което е общоизвестно, че е осъществено на 09.09.1944г., следва де са приеме, че предвид изминалото време той не си спомня точно датата, а тя е 14.09.1944г., както се сочи в молбата. Този извод се подкрепя и от показанията на свидетеля Ч., който сочи, че Т. В. бил арестуван около седмица след 09.09.1944г. Според свидетелите, след ареста, Т. В. бил задържан в казармата в Г.Г. Д., където бил разпитван за различни събития. Т. В. повече не се появил в с.К., а в началото на м.10.1944г. се чуло, че той заедно с други хора е убит - разстрелян на 05.10.1944г. в местността Лушин, в близост до с.Добринище, оБ.Б.. Семейство Воеви търсили баща си, но не го намерили, а същевременно не им било предадено и тяло за погребение. Всяка година на 05.10.1944г. семейство В. правели помен за баща си. От тогава и до настоящия момент никой от близките на Т. В. не е получавал друго известие или каквато и да е информация за него.
От О. Г.Х., К. с.К. и РУ на МВР Г.Г. Д. са постъпили справки, според които никоя от тези институции няма данни за лицето Т. Г. В..
С оглед на изложеното, молбата е подадена от заинтересовано лице и е допустима, а разгледана по същество, съдът я намира за основателна и доказана. Събраните по делото доказателства сочат по категоричен начин, че бащата на молителя е починал 1944 година. В случая липсват категорични данни каква е причината за смъртта. Но от момента, в който е видян за последно, са минали повече от 70 години. През всичките тези години близките на Т. В. не са получили каквато и да е информация за него. Становището на заинтересованите страни и на евентуалните наследници на В., също е, че следва да се обяви смъртта на Т. Г. В., предвид отсъствието му за повече от 70 години и липсата на каквито и да е известия за него през това време.
Следва да бъде обявена смъртта на Т. Г. В. на 1944 година, както и да бъде разпоредено съставянето на акт за смъртта на същия, в който да бъде отразено това обстоятелство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :

Обявява смъртта на Т. Г. В., роден през 1880 година в село К., Г., бивш жител на село К., О. Х., област Б., за настъпила 1944 година.
Препис от настоящето решение да се изпрати на О. Г.Х., оБ.Б. за сведение и на К. с.К., общ.Х., оБ. Б. за съставяне акт за смърт на Т. Г. В. на основание чл.59 от Закона за гражданската регистрация, като в акта бъде отразено, че е починал 1944 година.
Решението на съда може да се обжалва пред Окръжен съд Г.Б. в двуседмичен срок от получаване на съобщението.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:


File Attachment Icon
A5114DBD0A90F2EFC2258232004014BE.rtf