Решение № 3853

към дело: 20191220100003
Дата: 11/06/2019 г.
Съдия:Магдалена Жбантова
Съдържание

и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба, предявена от „Е. Б. Е.“ Е., гр.П. против В. И. Д. с постоянен и настоящ адрес с.Г., обл.Б. и посочен адрес гр.Б., обл.Б.. Иска се да бъде признато за установено съществуването на вземане на ищеца от ответника в размер на 121.88 лева, представляващи стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 27.06.2015г. до 27.09.2015г. и 33.01 лева, представляващи стойността на законната лихва за забава за периода от 26.08.2015г. до 16.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение в съда - 17.05.2018 г. Иска се да бъдат присъдени и разноските, сторени по заповедното производство и по настоящото дело.
Твърди се от ищеца, че е доставчик на ел.енергия, като по силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия следния обект, на ответника: обект с ИТН , находящ се в с. Р., ул. „К. и М." № , вх., ап. В. За В. И. Д. е открит клиентски номер *. Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в ОУ. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. В изпълнение на задълженията си по общите условия, за периода 27.06.2015г. - 27.09.2015г. ищцовото дружество е доставило на обекта на ответника електроенергия на обща стойност 121,88 лв., която не е заплатена. Поради забава в заплащането на тази главница ответникът дължи законна лихва в общ размер от 33,01 лв. за периода 26.08.2015г. - 16.05.2018г. Законна лихва за забава се дължи по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа, като срокът за плащане на фактурата е посочен в същата. Поради неизпълнението на задължението за заплащане на дължимите суми от страна на ответника, ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ 646/2018г. по описа на РС Г.Делчев. Заявлението било уважено и била издадена заповед за изпълнение за исканите суми, връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което е предявен настоящият иск. .
Правната квалификация на предявения иск е по чл.415, ал.1 във вр. чл.422 във вр. с чл.124 от ГПК.
Ответника не е намерен на посочения в исковата молба и установените по делото адреси, поради което му е назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок особеният представител на ответника представя отговор на исковата молба, в който изразява становище за нередовност на исковата молба и за недопустимост на предявените искове. По същество счита предявените искове за неоснователни, тъй като не са представени доказателства, че ответника е собственик на процесния имот, липсват писмени документи, установяващи заявено искане за присъединяване, мощност на обекта и сключен договор между страните, а представените фактури представлява едностранно изготвен електронен документ, който не носи подписите на никоя от страните по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че „Е. Б. Е.“ Е. е доставчик на електрическа енергия и продава на потребителите ел.енергия при публично известни Общи условия.
На 31.07.2015г. ищцовото дружество издало на ответника фактура № * на стойност 46.63 лева с ДДС за доставена електрическа енергия за имот, находящ се в с.Р., ул."К. и М." , вх., ап.В с ИТН за период от 27.06.2015 г. - 27.07.2015 г. На 31.08.2015г. била издадена фактура № * на стойност 70.08 лева с ДДС (от които 46.63 лева стари задължения), а на 30.09.2015г. била издадена фактура № * на стойност 121.88 лева с ДДС (от които 116.71 лева стари задължения). Двете последни фактури били издадени на ответника за доставена електрическа енергия за същия имот, находящ се в с.Равда за периоди съответно 27.07.2015 г. - 27.08.2015 г. и 27.08.2015 г. - 27.09.2015 г.
Тъй като не последвало плащане на посочените фактури, ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу В. И. Д. за сумата 121.88 лева главница и 33.01. лева законна лихва за периода от 26.08.2015г. до 16.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда до изплащане на сумата. Заявлението е подадено на 18.05.2018г. до Районен съд Несебър, който го препратил на Районен съд Гоце Делчев за произнасяне по компетентност, с оглед установения постоянен и настоящ адрес на ответника в с.Г., обл.Б.. В РС Гоце Делчев по заявлението е образувано ч.гр.д. №646/2018 г. Заявлението е уважено и била издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, както и разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Тъй като заявлението е връчено при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, са предявени настоящите искове.
По молба на ищеца, по делото е изискано от Община Несебър да представи по делото копие от данъчната декларация на ответника и декларация по чл. 14 от ЗМДТ за имота находящ се в с. Р., ул. „К. и М.“ № , вх., ап. В относно периода от 27.06.2015г до 27.09.2015 г. По делото е постъпило писмо изх.№ Н4-МДТ-4263-001 от 14.10.2019 година на Община Несебър, ведно с приложено удостоверение за декларирани данни изх.№ УД003602/14.10.2019 година на Община Несебър, от което се установява, че В. И. Д. не е декларирал имот в Община Несебър.
По молба на особения представител на ответника е изискано от ищцовото дружество да представят доказателства, че между страните са възникнали облигационни отношения (което му е указано и с разпределената доказателствена тежест). Съобщението е получено в канцеларията на ищцовото дружество на 10.10.2019г., но в доказателства не са представени, а с молба от 25.10.2019г. се заявява от ищеца, че нямат доказателствени искания и се отказват от искането си за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Иска е предявен в законовия едномесечен срок от получаване на указанията на съда за предявяване на иск, от правоимащо лице срещу длъжника по заповедното производство, пред надлежен съд, поради което се явява допустим.
В депозирания отговор на исковата молба особеният представител на ответника изразява становище за недопустимост на иска, без да изтъква основание. Тъй като твърденията в останалата част на отговора касаят липса на доказателства за собственост на процесния обект, съдът приема, че това е въпрос по същество на иска и не се отнася към неговата допустимост.
Разгледани по същество, съдът намира предявените искове за неоснователни, по следните съображения:
Предмет на установителния иск по чл. 422, ал.1 ГПК е установяване на съществуването на облигационни отношения между страните и дължимостта на вземането на ищеца към ответника, възникнало от тези отношения.
Ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че иска е основателен и са се осъществили обстоятелствата, от които произтича вземането му, докато в тежест на ответника е само да установи обстоятелства, навеждащи на съмнение в твърденията на ищеца. Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест и указанията на съда, ищецът следва да докаже, че между страните съществуват твърдените облигационни отношения, да докаже, че е доставял ел.енергия за имот, собствен или ползван от ответника в с. Р., ул. „К. и М." № , вх. , ап., да докаже размера и дължимостта на исковите суми.
Съдът намира, че по делото не беше доказано от ищцовото дружество по безсъмнен начин, че е доставяло електрическа енергия за посочения в исковата молба имот в с. Р., ул. „К. и М." № , вх. , ап. за процесния период от 27.06.2015 г. - 27.09.2015 г. Не бяха представени по делото подадено от ответника В. Д. заявление за сключване на договор присъединяване към електропреносната мрежа и за доставка на електрическа енергия за този имот. Не се представиха доказателства, че В. Д. е собственик на имота, че е негов наемател или ползвател.
В ч.гр.д. № 486/2018г. на РС Несебър, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 646/2018г. на РС Гоце Делчев е приложена единствено справка, издадена от ищеца за дължими от ответника суми, а по настоящото производство са приложени Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. Б. Е.“ Е., Решение на ДКЕВР, с което са одобрени ОУ и издадените от ищеца фактура № № */31.07.2015 г., */31.08.2015 г. и */30.09.2015 г.
Единствено въз основа на фактурите, издадени от ищцовото дружество, които не са достигнали до ответника и същият е нямал възможност да ги потвърди или оспори, не може да се приеме за доказано, че между страните са възникнали договорни отношения, въз основа на които ищеца е доставял електрическа енергия в процесния период, която ответника е ползвал и е следвало да заплати, но не е сторил това.
Предвид изложеното иска да бъде признато за установено съществуването на вземане на ищеца от ответника в размер на 121.88 лева, представляващи стойността на консумирана електрическа енергия за периода 26.08.2015г. до 27.09.2015г., следва да се отхвърли като неоснователен.
Съответно като неоснователни следва да се отхвърлят и акцесорните искове да бъде признато за установено съществуването на вземане на ищеца от ответника в размер на 33.01 лева, представляващи стойността на законната лихва за забава за периода от 26.08.2015г. до 16.05.2018г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение.
Поради изхода на делото на ищеца не се дължат разноски, както по заповедното, така и по настоящото производство.
От своя страна ответника не е сторил разноски по делото, а е представляван от особен представител, чиито разноски са заплатени от ищеца, поради което съдът не се произнася по отношение на дължими на ответника разноски.
Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Отхвърля като неоснователен иска на „Е. Б. Е.“ Е., ЕИК , гр.П. да бъде признато за установено, че съществува тяхно вземане от В. И. Д., ЕГН *, с постоянен и настоящ адрес с.Г., обл.Б. в размер на 121.88 (сто двадесет и един лева и осемдесет и осем стотинки) лева, представляващи стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 27.06.2015г. до 27.09.2015г. и 33.01 (тридесет и три лева и една стотинка) лева, представляващи стойността на законната лихва за забава за периода от 26.08.2015г. до 16.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение в съда - 17.05.2018 г.
Оставя без уважение искането на „Е. Б. Е.“ Е., ЕИК , гр.П. да бъде осъден В. И. Д., ЕГН *, с постоянен и настоящ адрес с.Г., обл.Б. да заплати сторените от дружеството разноски по заповедното и по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Б., в двуседмичен срок от деня на получаване на съобщението и за двете страни.

Районен съдия: