Решение № 547

към дело: 20171220100740
Дата: 02/09/2018 г.
Съдия:Стоян Хаджиев
Съдържание

и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е започнало по молба от Л. И. Г., ЕГН *, постоянен адрес: гр. Г., ул. „Е. П." № ; В. А. Т., ЕГН *, постоянен адрес: гр. П., ул. „С." № , В. , ап. ; Е. В. С., ЕГН *, постоянен адрес: с. М., обл. П., Р. М. М., ЕГН *, постоянен адрес: гр. Х., обл. Б., ул. „Г. Б." № ; И. Д. М., ЕГН *, постоянен адрес: гр. Х., обл. Б., ул. „Г. Б." № и М. Д. Р., ЕГН * постоянен адрес: гр. Б., обл. Б., ж.к. Е. №.
Иска да се признае за установено, че ищците са съсобственици на основание давностно владение на процесния имот, а именно: Урегулиран поземлен имот - парцел IХ, имот с планоснимачен № 951 от квартал 98, с площ за парцела от 304 квадратни метра по кадастрален и регулационен план на гр. Х., ведно с построената в него МАСИВНА СГРАДА с площ 90 кв.м., при съседи за имота: от изток - УПИ парцел ІІІ, от запад - улица, от север - УПИ парцел Х, от юг - УПИ VIII , както и да се осъдят ответниците да предадат владението върху гореописания недвижим имот, както и да се обезсили Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 187, том 1, дело № 164 от 2016 г. на Елена Ласина - нотариус с район на действие на РС - Г. Д., с рег. № 137 на Нотариалната камара.

При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.109 ЗС ответниците да премахнат изградената МАСИВНА СГРАДА с площ 90 кв.м. в процесния имот.

Претендират се разноски.

Правно основание на предявените искове - чл.108 от ЗС и чл. 537,ал.2 от ГПК, чл.92,ал.1 ЗС.

Ответниците И. С. Д. с ЕГН *, Л. Д. Д. с ЕГН *, двамата с адрес гр. Б., ул. "Х." №, В. и И. Д. Р. с ЕГН * с адрес гр. Х., ул. Ц. О. №, оспорват предявените искове и претендират разноски. Последния ответник прави възражение за задържане на МАСИВНА СГРАДА изградена в процесния имот, до заплащане на сумата от 14 372,72 лева.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ищците са наследници на И. Д. М.,бивш жител на гр. Х., обл. Б., починал 1986г. Ищците твърдят, че процесния имот е бил земеделска земя - нива с площ 1,300 дка в местността Вакъфа, притежавана от наследодателят им. За нея те подали заявление за възстановяване пред ПК Х., но до настоящият момент процедурата по възстановяването на имота не е приключила и те не притежават окончателно решение за реституция. Назначената съдебно техническа експертиза не установява наличието на картен материал от който да се установи идентичност между порцесния имот и описаната земеделска земя. През 1991 г. процесния имот е включен в регулацията на гр. Х., като имот с праноснимачен номер 951. В разписните книги същият е записнан на името на наследодателите на първия ответник /В. и С.Д./. Там те имали изградена къща и ползвали имота около нея като дворно място. Първият ответник декларирал имота като свой и плащал местни данъчи и такси за него. През 2016 г с заповед № 59/25.03.2016 г на кмета на община Х. бил променен ПУП, като от имот планоснимачен номер 951 били образувани три УПИ, сред които и процесния УПИ ІХ от кв. 98, с площ 304 кв.м. по плана на гр. Х.. През същата година е съставен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 187, том 1, дело № 164 от 2016 г. на Елена Ласина - нотариус с район на действие на РС - Г. Д., с рег. № 137 на Нотариалната камара, с които ответниците са признати за собственици на имота по давност. С нотариален акт № 3, том 2, дело № 183 от 2016 г. на Елена Ласина - нотариус с район на действие на РС - Г. Д., с рег. № 137 на Нотариалната камара, първите двама ответници учредяват на третия ответник право на строеж на масивна сграда с площ от 90 кв.м. Последният се снабдил с строителни книжа и построил масивна сграда - ракиджийник, която според назначената оценъчна експертиза е на стойност 14 372,72 лева.

При така установеното във фактическо отношение, съдът намира предявените искове за неоснователни и недоказани.

Не са налице са предпоставките предвидени в чл.108 на ЗС. За основателността на този иск следва да се установят няколко комулативно предвидени предпоставки, а именно ищците да са собственици на процесния имот и да не го владеят, ответника да владее процесния имот без правно основание. Липсата на която и да е от посочените предпоставки води до неоснователност на предявения ревандикациония иск.
Административната процедура по възстановяване на собствеността върху процесния имот на ищците все още не е приключила със заповед по 4к, ал.7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ и не са били изпълнени изискванията на чл.28, ал.9 ППЗСПЗЗ /имотът не е бил включен в помощния план по 4к, ал.1 ПРЗ на ЗСПЗЗ./ Предвид което липсва индивидуализация претендираната земеделска земя. В исковата молба ищците се позовават на собственост върху имота въз основа на наследство и изтекла придобивна давност, като единствения документ за собственост, който представят е Решение №ХЗЗЗ от 14.09.1994 година на ПК с.Х.. Представеното към исковата молба решение на ПК не е окончателно , доколкото не са посочени съседи на имота и не е придружено със скица. Възстановяването на собствеността не настъпва по силата на закона, а след успешно провеждане на административна процедура, която завършва с решение на ПК, сега ОС"3". В практиката на ВС и ВКС се приема, че решенията за възстановяване на собствеността в стари реални граници или с план за земеразделяне имат конститутивно действие в този смисъл ТР №1 по гр.д.№11/197г. на ОСГК на ВС. Това означава, че собствеността върху тези земи се възстановява за в бъдеще, след влизане в сила на позитивното решение на ПК или ОС"3". При липсата на влязъл в сила акт за възстановяване на собствеността бившите собственици не могат да търсят правата си по съдебен ред и в едно исково производство по чл.108 от ЗС да искат зачитане на права, които не са им били признати с влязло в сила решение на административния орган. Съответно след като собствеността върху земеделския имот не е възстановена на наследодателя на ищците по реда на ЗСПЗЗ, те не могат да се легитимират като собственици на имота към настоящия момент (в този смисъл решение №1990/15.01.2002г. по гр.д.№315/2001г. ВКС, решение №1043/09.10.2008г. по гр.д.№4060/2007г. на ВКС и др.).
Не се доказа от страна на ищците да са придобили собствеността върху процесиите земи и на самостоятелно основание - давностно владение, упражнявано в предвидения от закона срок в каквато насока са изложили твърдения в исковата си молба. На първо място твърдението на ищците, че процесният имот е земедеска земя върху която тече процедура по възстановяване изключва възможността върху този имот да тече давност в тяхна полза, тъй като за имоти внесени в ТКЗС давност не тече до тяхното индивидуализиране с влязло в сила решение за реституция. На следващо място от разпитаните по делото свидетели, а също така и от приетите писмените не доказват че ищците са упражнявали върху процесния имот владение, което да е било непрекъснато, явно и спокойно в предвидения от закона срок. Не се установи те да са владеели и ползвали имота безпрепятствено през годините. Твърденията на св. Л. и св. Б. в тази насока не са достатъчни. Те не успяха да установят точно върху кой имот е упражнявано владение от ищците, в продължение на какъв период от време, дали е имало оспорване на тяхната собственост. Те наблегнаха на обстоятелството че наследодателите на ответниците са имали земеделска земя на това място, но в настоящия случай претенциите на ищците не произтичат от възстановено право на собственост върху земеделска земя. Видно от изисканата справка от Община Х. - Отдел МДТ имотът не е заявен и деклариран от нито един от ищците, за същия не са заплащани от тях през годините никакви данъци и такси до настоящия момент. От събрани по делото писмени и гласни доказателства се установи, че ответниците се легитимират като собственици на имота на годно правно основание. От представените и приети като доказателства по делото писмени документи, както и от назначената и изслушана по делото СТЕ безспорно се установи че процесния имот се намира в строителните граници на град Х. и представлява от 1991 година урбанизирана територия, която се е владяла от техния наследодател Стоян Д. Д. в продължение на повече от 70 години, а след неговата смърт владението е продължено от неговите наследници - ответниците И. Д. и Л. Д. със съгласието и без противопоставяне на останалите наследници на Стоян Д.. Всички представени по делото доказателства - писмени и гласни доказаха по един несъмнен и категоричен начин , че И. Д. и Л. Д. са собственици на процесния имот-УПИ парцел IX, имот пл.№951 от кв. 98 по плана на гр.Х. одобрен със Заповед №59/25.03.2016г. с площ за парцела от 304кв.м. , при съседи за имота : изток-УПИ-1П-пл.№42, запад - улица, север- УПИ- X - пл.№952 , юг-УПИ- VIII- пл.№43 . Те са Първите двама ответника са придобили имота на основание присъединеното от тях към упражняваното от техния наследодател С. Д. Д. давностно владение. Този факт на демонстрирано и установено от тях явно, спокойно и безспорно владение се установи както от разпитаните по делото свидетели, така и от всички приети по делото писмено документи - копия от разписната книга на ОбА Х., копие от плана на гр.Х. одобрен със Заповед №70/1991 година, копие от заплатените данъци за имота от отдел МДТ при ОбА Х. от страна на С. Д. и неговите наследници. В показанията си свидетелите Н.М., Б. Д., И.П. и И.З., както и св.М.Л. са категорични , че имота който е владян от С. Д. до смъртта му, а след това от неговите наследници е с площ от около един декар и нещо. В този имот е построена през 1935 година къщата на Стоян Д., която е била на калкан с къщата на В. Д.- майка на св.Л., а останалата част е била дворното място към къщата. В това дворно място, което е било оградено от С. Д., е отглеждал зеленчуци, имало е и овощни дървета - круши, ябълки, сливи и ливада. След смъртта на С. Д. през 2007 година владението върху имота е продължено от наследниците му И. Д. и неговата съпруга Л. Д., които владеят имота със съгласието на останалите негови наследници - св.Б.Д. "ползват имота по начин който той прецени". Именно като собственик на имота И. Д. го е отдавал под наем на трети лица - лично на св.М., както и на други лица по показанията на св.М.:„В имота преди 4години Г. К. пося тютюн и от неговата съпруга знам, че И. Д. е дал съгласие да сеят". В показанията си св.П. заяви, че той преди около 7-8години е потърсил И. Д. с намерение да закупи от него процесния имот, но същият му е отказал , като е заявил, че мястото не се продава. От показанията на свидетелите се установи, че границите на имота са видими и си личат, целият е ограден от върби такива, каквито са били от едно време.
С оглед на всичко гореизложено от събраните по делото писмени и гласни доказателства по отношение на ответниците И. С. Д. и Л. Д. Д. безспорно се установи, те са собственици и владеят имота на годно правно основание, за което имат издаден и документ за собственост- Нотариален акт №187, том I, рег №1653, дело №164 от 09.05.2016година издаден от Нотариус Елена Ласина, с район на действие РС Г. Д.. Те като собственици на имота са учредили на доверителят ми - И. Д. Р. с Договор за учредяване право на строеж от 20.05.201 бгодина, материализирано в Нотариален акт №3, том II, рег.№1858, дело №183 от 201 бгодина по описа на Нотариус Елена Ласина да изгради едноетажна масивна сграда, за която има издадено Разрешение за строеж № 15/01.09.2016г., влязло в сила на 27.09.201б год. и Протокол за дадена строителна линия, както и всички необходими строителни и архитектурни книжа и документи, т.е в настоящото съдебно производство по безспорен и категоричен начин бе доказано, че упражняваната от тях фактическата власт върху процесния имот е на годно правно основание. Предвид което единственият правилен и законосъобразен извод е, че в настоящия случай не са налице елементите от фактическия състав на чл,108 от ЗС искът е напълно неоснователен и недоказан , тъй като безспорно се установи, че ищците не са собственици на УПИ парцел IX, имот пл.№951 от кв. 98 по плана на гр.Х. одобрен със Заповед №59/25.03.2016г. с площ за парцела от 304кв.м. , при съседи за имота : изток- УПИ-Ш-пл.№42, запад - улица, север- УПИ- X - пл.№952 , юг-УПИ- VIII- пл,№43 , че този имот е собствен и се владее от първите двама ответника И. С. Д. и Л. Д. Д. на годно правно основание и върху него има законно изградена едноетажна масивна сграна от страна на третия ответник И. Д. Р. на основание учредено и реализирано право на строеж.
Относно иска по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на издадения в полза на ответниците Нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка №187, том 1, дело №164/2016 година по описа на нотариус Елена Ласина, вписан в Службата по вписвания с В.р.1678, дв.В.рег1677, акт №167, том б, дело 704 от 09.05.2016г. по отношение на имота описан в т.2 /втора/, тъй като безспорно се установи, че същият отразява действителното правно положение на собствеността върху имота.
Относно иска по чл.92, ал.1 от ЗС, и при условията за евентуалност на иска по чл.109 3С. Изградената от И. Д. Р. едноетажна масивна сграда със застроена площ от 46.25кв.м. построена в УПИ парцел IX, имот пл.№ 951 от кв. 98 по плана на гр.Х. не се явява приращение към земята, а същата и реализирана на основание учредено право на строеж, съобразно издадени строителни и архитектурни книжа и документи, Разрешение за строеж №15/01.09.20176г, изд. от Гл.архитект на Община Х., влязло в з.с. на 27.09.201б година. При наличието на всички тези книжа и документи е абсолютно необосновано остана неоснователно и недоказано твърдението на ищците, че същата представлява приращение към земята.
Поради отхвърлянето на иска ищците трябва да заплатят на ответниците разноски в размер на 1 175 лв.
Водим от горе изложеното, доказателствата по делото и на основание чл.108 от ЗС и чл. 537,ал.2 от ГПК , съдът


Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Л. И. Г., ЕГН *, постоянен адрес: гр. Г., ул. „Е. П." № ; В. А. Т., ЕГН *, постоянен адрес: гр. П., ул. „С." № , В., ап. ; Е. В. С., ЕГН *, постоянен адрес: с. М., обл. П., Р. М. М., ЕГН *, постоянен адрес: гр. Х., обл. Б., ул. „Г. Б." № ; И. Д. М., ЕГН *, постоянен адрес: гр. Х., обл. Б., ул. „Г. Б." № и М. Д. Р., ЕГН * постоянен адрес: гр. Б., обл. Б., ж.к. Е. №, срещу И. С. Д. с ЕГН *, Л. Д. Д. с ЕГН *, двамата с адрес гр. Б., ул. "Х." №, В. и И. Д. Р. с ЕГН * с адрес гр. Х., ул. Ц. О. №, че ищците са съсобственици на основание давностно владение на процесния имот, а именно: Урегулиран поземлен имот - парцел IХ, имот с планоснимачен № 951 от квартал 98, с площ за парцела от 304 квадратни метра по кадастрален и регулационен план на гр. Х., ведно с построената в него МАСИВНА СГРАДА с площ 90 кв.м., при съседи за имота: от изток - УПИ парцел ІІІ, от запад - улица, от север - УПИ парцел Х, от юг - УПИ VIII , както и да се осъдят ответниците да предадат владението върху гореописания недвижим имот, както и да се обезсили Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 187, том 1, дело № 164 от 2016 г. на Елена Ласина - нотариус с район на действие на РС - Г. Д., с рег. № 137 на Нотариалната камара.
ОСЪЖДА ЛИЛИЯНА И. Г., ЕГН *, постоянен адрес: гр. Г., ул. „Е. П." № ; В. А. Т., ЕГН *, постоянен адрес: гр. П., ул. „С." № , В., ап. ; Е. В. С., ЕГН *, постоянен адрес: с. М., обл. П., Р. М. М., ЕГН *, постоянен адрес: гр. Х., обл. Б., ул. „Г. Б." № ; И. Д. М., ЕГН *, постоянен адрес: гр. Х., обл. Б., ул. „Г. Б." № и М. Д. Р., ЕГН * постоянен адрес: гр. Б., обл. Б., ж.к. Е. №, да заплатят на И. С. Д. с ЕГН *, Л. Д. Д. с ЕГН *, двамата с адрес гр. Б., ул. "Х." №, В. и И. Д. Р. с ЕГН * с адрес гр. Х., ул. Ц. О. №, разноски по делото в размер на 1 175 лв.
Решението на съда подлежи на въззивно обжалване пред ОС -Б. в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:


File Attachment Icon
79D3B3AF1A41EEF4C225823200269DB6.rtf