Мотиви №

към дело: 20191220200466
Дата: 03/12/2020 г.
Съдия:
Съдържание

Производството е по реда на чл.375 от НПК и е образувано по предложение на РП гр. Г. Д. от 27.09.2019г. за освобождаване на Н. Б. К., ЕГН*, роден 1969 г. в гр. Г. Д., българин, българско гражданство, реабилитиран, женен, с постоянен адрес: с. Г., оБ. Б. от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК за извършено от същия престъпление по престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, като му бъде наложено административно наказание.

Обвинението против подсъдимия е за това, че на 18.11.2016 година в гр. Г. Д., оБ. Б., пред К. П. РУ гр. Г. Д. е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 140, ал. 2 от ЗДвП във вр. с чл.12а,ал.1,т.6 /Приложение 2/ от Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно декларация за придобиване на собствеността на автомобил, в която е посочил, че лек автомобил "Форд“ модел „Мондео“ с рама № , е бил закупен от него от лицето Р. С., в гр. Й., Ф., на 06.10.2016 г.

Обвиняемият не се признава за виновен. Защитникът му пледира за оправдателна присъда, излага съображения за недоказаност на обвинението, за малозначителност на деянието, както и в случай че подсъдимият бъде признат за виновен, на същия бъде наложено минимално наказание.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства приема за установени следните относими факти:

Описаният в постановлението лек автомобил бил внесен в страната на 12.11.2016г. от свид. Е. К.. Същият твърди, че го закупил в Испания, като договорът за покупко-продажба бил подготвен от продавача. В последния било посочено, че купувач е свидетелят, като името му било изписано с латински букви. Така било написано и името на продавача. Договорът бил подписан от двамата, като продавачът дал на купувача още една бланка от договора, подписана от него за продавач, но с непопълнени данни за купувача, за да може свид.К., в случай че реши, да може да продаде колата на трето лице, което да бъде вписано като купувач. В договора било записано, че сделката е осъществена в гр. Йоджарви, който е във Финландия на 06.10.2016 г. и същият бил изготвен на финландски език.

След внасянето на автомобила в РБ, свид. К. предоставил същия на баща си - свид. Б. К., да го ползва както намери за добре и ако иска да го регистрира. Посочените по-горе договори заедно с други документи за автомобила оставил в последния. Баща му дошъл с автомобила в гр.Г. Д.. Там същият случайно се видял с подсъдимия К., с когото се познавали отпреди. П. разговора помежду им станало въпрос, че автомобилът е за продаване. Стигнали до съгласие да регистрират автомобила на името на подсъдимия и той следва да го продаде. Свид. Б. К. се обадил на свид. Ж. да съдейства на К. П. подготовката на документите за регистрацията на автомобила. На 18.11.2019г. подсъдимият отишъл П. свид. Ж., който работи като касиер-фактурист към „Българска рециклираща компания“ , която се занимава с рециклиране на автомобили. В офиса си същият извършвал и други услуги свързани с регистрацията на автомобила пред К.(сключване на застраховки, еко - такси и други). Свид. Ж. издал документ за платена еко-такса на автомобила и за застраховка „Гражданска отговорност“ на същия. Обяснил на подсъдимия какви документи следва да се представят пред К. за регистрация на автомобила и по-точно за изискуемата Декларация за придобиване собствеността на автомобила /приложение № 2 към чл. 12а, ал. 1, т. 6 и чл.12б,ал.1 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства/. След това Ж. попълнил такава декларация от името на К., като вписал в нея, че К. закупил автомобила във Финландия, гр.Й. на 06.10.2016г. от лицето Р. С. Попълнил тези данни по сведения от подсъдимия и от документите представени от същия. След това К. подписал попълнената от свид. Ж. декларация Приложение № 2 към чл. 12а, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, в която е потвърдил, че описания по-горе лек автомобил е закупен от него от лицето Р. С. в гр. Й., Ф., на 06.10.2016 г. След това К. отишъл в пункта на К. и представил автомобила и документите за регистрация, като между тях била и декларацията за произход на автомобила. Същите били приети от свид. Т.. Последната установила, че формално са налице всички необходими документи за регистрацията на автомобила същите били предадени на неин колега. След това било установено, че автомобилът е бил обявен за издирване по системата ШИС с инициираща държава Кралство Испания на 22.07.2009 година. С протокол за доброволно предаване автомобилът е бил предаден от подсъдимия на служител П. С. К. П. РУ на М. - гр. Г. Д.. В хода на досъдебното производство е назначена графологическа експертиза, която установява, че ръкописният текст в декларацията е бил изпълнен от свид. Ж., а подписът на декларатор е на подсъдимия К..
По делото е направено запитване чрез Интерпол относно установяването на финландският гражданин Р. С. Видно от отговора лице с такова име не съществува в базата данни на финландските власти. На посочения в договора адрес, а именно гр. И., У. „Е.“ няма номер 11.

П. така установеното съдът намери, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението в което е обвинен, както от обективна, така и от субективна страна.
От обективна страна същият е представил пред органите на 18.11.2016година, в гр. Г. Д., оБ. Б., писмена декларация в която е потвърдил неистина относно придобиване на собствеността на описания в последната автомобил, като е посочил, че е придобил същия от лицето Р. С., в гр. Й., Ф., на 06.10.2016 г. Тази декларация се подава във връзка с Приложение № 2, чл. 12а, ал.1, т.6 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, която по силата на чл. 140, ал. 2 от ЗДвП и се подава пред орган на властта за удостоверяване истинността на изложените в декларацията обстоятелства.

От субективна страна обвиняемият К. е действал с пряк умисъл като форма на вината. Същият е бил наясно, че нито е бил във Финландия, нито е придобил автомобила от посоченото в декларацията лице, на посочените там дата и място. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал и допускал настъпването им.
Съдът намира, че посочената по-горе наредба попада в кръга на нормативните актове посочени в чл.313,ал.1 от НК. Същата е издадена Министъра на вътрешните работи на основание чл.140, ал.2 от ЗДвП. С оглед на това извършеното от обвиняемия престъпление е съставомерно посочения в постановлението на РП чл.313,ал.1 от НК.
Съдът не споделя и изложените от защита съображения относно наличието на основание случаят да бъде определен като „малозначителен” по смисъла на чл.9,ал.2 от НК. Престъплението не изисква настъпването на конкретен вредоносен резултат, а с оглед на която наличието липсата на такъв не от значение за преценката в по този въпрос. В случая е налице засягане на охраняваните от чл. 313, ал.1 от НК обществени отношения и степента на същото не са отличава от обикновените случаи на престъпленията от този вид. С оглед на това съдът приема, че в случая не е налице „малозначителност” или “явна незначителност” на извършеното от обвиняемия престъпление по смисъла на разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК.

В същото време от данните по делото следва бе прието, че са налице основанията за приложение на чл. 78а от НК, за освобождаване на подсъдимия К. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на същия, а именно:
1. Същият е пълнолетен;
2. 3а извършеното престъпление се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до две години.
3. Подсъдимият е неосъждан ( реабилитиран по право) и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел IV от НК.
4. От престъплението не са причинени имуществени вреди.

С оглед ниската степен на обществена опасност на дееца и липсата на отегчаващи вината обстоятелства, съдът намери, че предвиденото в чл.78а от НК административно наказание „глоба” следва да се наложи в минималния предвиден от закона размер.

С настоящото съдебно решение подсъдимият бе осъден да заплати сторените разноски в досъдебното производство, възлизащи в общ размер на 88,30лв. по сметка на ОДМВР Б..

Така мотивиран, съдът постанови решението си .

Районен съдия :