Решение № 1158

към дело: 20191220101497
Дата: 03/11/2020 г.
Съдия:Валентин Божинов
Съдържание

и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от М. Я. Б. от с.С., област Б. против Г. Д. „Г. П.“ при М. с административен адрес: гр. С., бул. „К. М. Л.” № . Иска се да бъде осъден ответника на основание чл. 178, ал. 1 ,т.З във вр. с чл. 187, ал.5,т.2 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД да изплати на ищеца сума в размер на 1862.00/хиляда осемстотин и шестдесет и два / лева, от които 1 662.00 /хиляда шестстотин шестдесет и два/лв.,представляваща дължимо допълнително възншраждение за положен извънреден труд в размер на 257 часа за целия процесен период от 25.11.20161 .-25.11.2019г. по конкретния иск, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, какго и сумата в размер на 200.00/двеста/лв., представляваща мораторна лихва върху всяка една главниците сформирани на всяко тримесечие, която става изискуема от първо число на месеца следващ месеца на дължимото плащане с краен период- 25.11.2019 г. , а така също да му присъдите законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.Иска се също да бъдат присъдени в тежест на ответника и сторените от ищеца разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Твърди се от ищецът, че е служител на Г. Д. „Г. П.“ при РДГП- С., че работи по служебно правоотношение в М. като заема длъжността младши инспектор/старши полицай ВПА – водач на патрулен автомобил в 03 ГОДГ /Група за охрана на държавната граница/ при ГПУ Г. Д. към РДГП-С. и е със статут на държавен служител. За периода 25.11.2016г.- 25.11.2019 г.ищецът е изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от 12 часа, съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време. В Наредба № 8121з- 592/25.05.2015г и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, което не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в М. часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата, при което следва да се приложи чл. 9. ал. 2 от НСОРЗ, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. Твърди се, че за процесния период е положил 1800 часа нощен труд, който при преизчисляването му е коефициент 1.143 възлиза на 2057 часа дневен фуд, че получава трудовите си възна!раждения в края на всеки месец за текущият месец, че извънредният труд се изчислява и заплаща на всяко тримесечие, че от страна на ответника-работодател не еа му изплатени 257 часа положен труд, че при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено е 50 процента съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР , всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с по 6.47 /шест лева и четиридесет и седем стот инки/ тоест задължението на ответника към ищеца възлиза на 1662 /хиляда шест от ин шестдесет и два лева / ведно с мораторна лихва върху всяка една от главниците считано от първо число на месеца следващ месеца на дължимото плащане до 25.11.2019 г. възлизаща общо в размер на 200 /двеста лева/.
С определение по чл.214 от ГПК в открито съдебно заседание на 05.02.2020 г. съдът е допуснал изменение на исковете, които следва да се считат за предявени в следния вид:Иска се да бъде осъден ответника да изплати на ищеца сума в размер на 2083.58 лева, от които 1843.75 лв.,представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 260 часа за целия процесеи период от 25.11.2016 г. до 25.11.2019 г. получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, както и сумата в размер на 239.83 лв., представляваща мораторна лихва върху всяка една главниците сформирани на всяко тримесечие, която стана изискуема от първо число на месеца следващ месеца на дължимото плащане с краен период 25.11.2019 г., както и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението
Изменението на предявените искове е направено и допуснато след изслушване на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Правната квалификация на предявените искове е по чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ответникът не представя писмен отговор на исковата молба в законоустановения срок.Представя писмена защита, като оспорва изцяло предявените искове. Не се оспорва, че ищеца работи на сменен режим, като отчитането на работното време за процесния период съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР е регламентирано в действащите последователно Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з- 592/25.05.2015г и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. издавани от министъра на вътрешните работи и всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи. На основание на тези последователно действали наредби е извършвано отчитането на положения труд от страна на ищеца за процесния период. В тази връзка намират за неоснователен и недоказан иска за начисляване на основание чл.31, ал.2 от Наредба №8121з- 407/11.08.2014г., отменена с Наредба №8121з-592/25.05.2015г и Наредба №8121з- 776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи, тъй като в тези наредби липсва изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е налице спор, че през исковия период от 25.11.2016 г. до 25.11.2019 г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника, като е работил на сменен режим.
От заключението на изготвената от вещото лице съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, е видно, че положеният от ищеца нощен труд се отчита и заплаща от ответника-работодател всеки месещ съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време.Основното месечно възнаграждение на ищеца през процесния период от 25.11.2016 г. до 25.11.2019 г. се е променяло по следния начин:от 25.11.2016 г. до 08.01.2018 г. - 673,00 лв /шестстотин седемдесет и три лева/; от 09.01.2018 г. до 28.02.2018 г. - 728,00 лв /седемстотин двадесет и осем лева/;01.03.2018 г. до 31.12.2018 г. - 809,00 лв /осемстотин и девет лева/; от 01.01.2019 г. до 25.11.2019 г. - 890,00 лв /осемстотин и деветдесет лева/. В Таблица 1 на Приложение 1 за процесния период от 25.11.2016 г. до 25.11.2019 г. в колона 6 подробно е посочено за всеки отчетен период колко смени нощен труд е положил ищецът, а в колона 7 - часовете нощен труд. За целия период Юлиян Юлиянов Дерменджиев е отработил общо 227 /двеста двадесет и седем/ нощни смени, като е положил общо 1816 часа /хиляда осемстотин и шестнадесет часа/ нощен труд от 22:00 до 6:00 ч.В Таблица 1 на Приложение 1 за процесния период от 25.11.2016 г. до 25.11.2019 г. в колона 9 е приравнен с коефициент 1,143 нощния труд към дневния за всеки отчетен период. За целия период приравнения нощен труд е 2076 часа /две хиляди седемдесет и шест часа/, в това число по тримесечия:- 25.11.2016 - 31.12.2016 - 62 часа;
- 01.01.2017 - 31.03.2017 - 158 часа;- 01.04.2017 - 30.06.2017 - 212 часа;- 01.07.2017 - 30.09.2017 - 176 часа;- 01.10.2017 - 31.12.2017 - 135 часа;- 01.01.2018 - 31.03.2018 - 160 часа;- 01.04.2018 - 30.06.2018 - 192 часа;- 01.07.2018 - 30.09.2018 - 167 часа;- 01.10.2018-31.12.2018-208 часа;- 01.01.2019 - 31.03.2019 - 144 часа;- 01.04.2019 - 30.06.2019 - 199 часа;- 01.07.2019 - 30.09.2019 - 190 часа;- 01.10.2019 - 25.11.2019 - 73 часа.В колона 10 от Таблица 1 на Приложение 1 са отразени часовете извънреден труд след извършеното преобразуване и приравняване на нощния към дневния труд. Общо за целия процесен период извънредния труд е 260 часа /двеста и шестдесет часа/. На лицето не е изплащан извънреден труд след приравняване на положения нощен труд към дневния. В колона 13 от Таблица 1 на Приложение 1 са посочени сумите, дължими за извънреден труд за всеки отчетен период. Общо за периода от 25.11.2016 г. до 25.11.2019 г. изчислената сума за извънреден труд е в общ размер на 1843,75 лв /хиляда осемстотин четиридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/. Сумите, дължими за извънреден труд по тримесечия са посочени в колона 3 /главница лв/ от Таблица 2 на Приложение 2.На основание чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР за служителите, работещи на смени, работата извън работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период.В Таблица 2 на Приложение 2 е изчислена лихвата за забава за всяка една от главниците за тримесечен период, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 25.11.2019 г. Общият размер на лихвата за забава е 239,83 лв /двеста тридесет и девет лева и осемдесет и три стотинки/.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Процесните искове са предявени от правоимащо лице, срещу надлежен ответник и са допустими, а разгледани по същество са основателни по следните съображения:
Между страните не се спори относно обстоятелството, че през периода от 25.11.2016 г. до 25.11.2019 г ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника, като е работил на сменен режим. Спорно е дали има основание за преобразуване на часовете нощен труд в дневен труд при прилагане на коефициент 1.143.
В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка според чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Преди процесния период действа Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015 г. Единствено в нея изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между часовете 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава с коефициент от 0,143 – чл. 31, ал. 2 от цитираната наредба.
В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче, според съда, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в М. часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в М., следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Според чл.8 от НСОРЗ за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0.25 лева. В чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ е предвидено при сумирано изчисляване на работното време (както е в процесния случай) нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тези разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент „1,143“ и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. При наличие на непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в М., следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, в противен случай би се поставил държавният служител в М. в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
От събраните по делото доказателства се установява, че за периода от 25.11.2016 г. до 25.11.2019 г. ищецът е положил 1816 часа нощен труд който приравнен към дневен труд с коефициент 1.143 възлиза общо на 2076 часа, от които общо 260 часа извънреден труд, като дължимото възнаграждение съобразно съдебно-счетоводната експертиза за положения, но незаплатен извънреден труд е в размер на 1843.75 лева. Предвид изложеното предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло, като на ищеца следва да се присъди и законната лихва от депозирането на исковата молба в съда – 25.11.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който e трябвало да се изплати съответното възнаграждение и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да заплати на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ето защо, акцесорната претенция за законна лихва е основателна за периода от падежа на всяко изискуемо вземане до 25.11.2019 г. Съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза за същия период обезщетението за забава възлиза на 239.83 лева, предвид на което искът следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно чл. 243, ал.2 от ГПК не може да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в общ размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.
От страна на ответника е повдигнато възражение за прекомерност на разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение и се иска при уважаване на исковете, същите да бъдат намалени в минималния размер.
Съдът намира възражението за прекомерност за неоснователно.По настоящото производство ответника претендира адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, като предвид на обстоятелството, че са предявени не един, а два иска, при което претендираното адвокатско възнаграждение е дори в размер под минимално определения от закона за предявени два иска с цена на процесните искове и с оглед характера на настоящото дело, обхващащ претенции за тригодишен период от време следва да се присъди както е поискано и заплатено.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по уважените искове в размер на 123.75 лева, както и разноските за вещо лице в размер на 255 лева.
Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Г. Д. „Г. П.” при Министерство на вътрешните работи, с административен адрес: гр. С., бул. „К. М. Л.” № , да заплати на М. Я. Б., ЕГН *, от с.С., ул.“М. г.“ № ,област Б. следните суми: 1843.75 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от общо 260 часа за периода от 25.11.2016 г. до 25.11.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба – 25.11.2019 г., до окончателното изплащане на вземането и 239.83 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяко месечно плащане до 25.11.2019 г.
ОСЪЖДА Г. Д. „Г. П.” при Министерство на вътрешните работи, с административен адрес: гр. С., бул. „К. М. Л.” № , да заплати на М. Я. Б., ЕГН *, от с.С., ул.“М. г.“ № ,област Б. сумата от 400 лева, представляваща сторените в настоящото производство разноски.
ОСЪЖДА Г. Д. „Г. П.” при Министерство на вътрешните работи, с административен адрес: гр. С., бул. „К. М. Л.” № , да заплати по сметка на Районен съд Г. Д. сумата от 123.75 лева, представляваща дължима държавна такса, и сумата от 255 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице, както и 5 лева за издаване на изпълнителен лист.
Решението на съда може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд гр.Б. в двуседмичен срок от днес – 11.03.2020 г. и за двете страни.


Районен съдия: