Решение № 585

към дело: 20141220100271
Дата: 02/10/2018 г.
Съдия:Костадин Попов
Съдържание

и за да се произнесе взе в предвид следното:
Делото е образувано по предявен иск за делба на недвижими имоти, съсобствени между страните, представляващи - поземлен имот находящ се с. О., общ. С., обл. Б., с площ от 1300 кв.м., ведно с построените в същият поземлен имот сгради, както следва - двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв. метра и РЗП от 160 кв.метра; едноетажна масивна пристройка със застроена площ от 28 кв. метра; едноетажна стопанска постройка със застроена площ от 40 кв. метра и едноетажна масивна пристройка със застроена площ от 78 кв. метра.
Досежно поземления имот и първите три сгради, твърдението на ищците е, че същите са придобити по наследство от общия им с ответниците наследодател К. А. А. /К. А. А./, починал 1993 г., поради което искането на ищците е тези имоти да бъдат допуснати до делба при квоти за съделителите както следва:
- 21/36 идеални части за Ф. А. А. с ЕГН *;
- 3/36 идеални части за И. К. А. с ЕГН *;
- 3/36 идеални части за Д. К. Т. с ЕГН *;
- 3/36 идеални части за И. К. А. с ЕГН *;
- 3/36 идеални части за Р. К. З. с ЕГН *;
- 1/36 идеална част за Е. А. А. с ЕГН *;
- 1/36 идеална част за Е. Р. А. с ЕГН *;
- 1/36 идеална част за Р. Р. Арифов с ЕГН *
Относно четвъртата сграда със застроена площ от 78 кв. метра, представляваща магазин за хранителни стоки и кафе-аперитив, ищците твърдят, че тя е придобита по давност от ищцата Е. А. и починалия й съпруг Р. А., син на общия наследодател К. А., починал 2012 г., поради което искането им е делбата на тази сграда да бъде допусната само между съделителите Е. А. А. и децата на починалия Р. А. - Е. Р. А. и Р. Р. А., при квоти:
- 4/6 идеални части за Е. А. А. с ЕГН *;
- 1/6 идеална част за Е. Р. А. с ЕГН *;
- 1/6 идеална част за Р. Р. А. с ЕГН *.
Правно основание на предявеният иск – чл.34 от ЗС във вр. с чл. 341 и следв. от ГПК.
Производството се намира в първата му фаза – по допускане на делбата.
Ответниците по същество не оспорват иска, освен в частта му отнасяща се до четвъртата постройка със застроена площ от 78 кв. метра, за която ищците претендират различни квоти на съсобственост. Твърдят, че поземления имот и всички застроени в него постройки и пристройки имат наследствен характер, поради което и четирите отделни обекта в рамките на имота, както и самия ПИ са съсобствени между страните в еднакво съотношение. В този смисъл ответниците оспорват твърдението на ищцовата страна, че пристройката със ЗП от 78 кв.м. представляваща магазин за хранителни стоки и кафе-аперитив е съсобствена само между двете ищци и петия ответник.
Като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът намира следното.
Предявеният иск за допускане на съдебна делба е редовен и допустим, депозиран е до надлежния съд, от страна имаща правен интерес от съдебна намеса за прекратяване на съсобствеността и срещу надлежни ответници.
Разгледан по същество иска е основателен, поради следното.
В частта отнасяща се до поземления имот с площ от 1300 кв.м. и построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв. метра, едноетажна масивна пристройка със застроена площ от 28 кв. метра и едноетажна стопанска постройка със застроена площ от 40 кв. метра, материално-правната легитимация на страните като съсобственици не е спорна. Правото си на собственост върху посочените имоти ищците и ответниците са придобили по наследство от общия им наследодател К. А. А. /К. А. А./, като първите петима ответници са наследници по права линия, а ищците и шестия ответник са наследници по заместване на починалия наследник на К. А. – Р. К. А./Р. К. А./. Няма спор и относно дяловете на страните в съсобствеността, формирани по правилата на ЗНаследството, а именно - 21/36 идеални части за Ф. А. А., по 3/36 идеални части за И. К. А., Д. К. Т., И. К. А. и Р. К. З., и по 1/36 идеална част за Е. А. А., Е. Р. А. и Р. Р. А. Не се спори между страните и относно статута на процесния поземлен имот като годен обект на собственост и на делба, и Н. площ, граници и съседи, както и относно статута на изградените в имота три постройки - жилищна сграда със застроена площ от 80 кв. метра, масивна пристройка със застроена площ от 28 кв. метра и стопанска постройка със застроена площ от 40 кв. метра, който се установява и от представената по делото скица издадена от ОбА С..
При това положение и при липсата на съгласие между страните за доброволна подялба на общите имоти, искането за допускане на съдебна делба в тази му част е основателно и следва да бъде уважено, съобразно посочените квоти на съделителите.
Във втората му част, касаеща изградената в поземления имот пристройка със ЗП от 78 кв.м. представляваща магазин и кафе-аперитив, иска също е основателен, доколкото от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства се установява, че правото на собственост върху същата е придобито от наследодателя на двете ищци и петия ответник - Р. К. А. /Р. К. А./, в резултат на упражнявано от него давностно владение в предвидения от закона – чл.79 от ЗС срок. Това владение видно от данните по делото, в т.ч. показанията на разпитаните свидетели, е продължило повече от десет години - от построяването на пристройката през 1997 г. до смъртта на Р. А. през 2012 г., като с оглед придобивното основание – давност, и доколкото към момента на изтичане на давността Р. А. е бил в брак с ищцата Е. А., имота е придобит и от двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност, независимо че началото на давността е поставено преди брака. Безспорно се установи по делото, че процесната пристройка със ЗП от 78 кв.м. е имала различно фактическо и правно положение в сравнение и останалите три постройки в поземления имот. Горното е видно от представеното по делото разрешение за строеж от 1997 г., което е издадено на името на Р. К. А. /Р. К. А./, а не на всички наследници и съсобственици в имота, както и от приложената строителна документация касаеща преустройството на помещението от складово такова в магазин за хранителни стоки и кафе-аперитив, в която като възложител фигурира единствено Р. А.. На същия извод сочат и показанията на разпитаните свидетели, в т.ч. тези на ответниците, от които еднозначно се установява, че процесната пристройка е изградена от Р. А., че същия я е построил за себе си, след което той е бил единственият /а в последствие и съпругата му Е. А./ който е имал своя самостоятелна материална власт върху нея, като през времето до смъртта си я е стопанисвал и ползвал като питейно заведение и магазин. Собственическото отношение на Р. А. върху процесната пристройка е било явно и недвусмислено манифестирано пред околните, като няма данни през посочения период който и да е друг от наследниците на К. А. да е оспорвал владението му, да е проявявал собственически интерес, и изобщо под някаква форма да е смущавал фактическата му власт върху тази сграда.
При това положение и след като през посочения период от време след изграждането на въпросната пристройка, наследодателя на ищците Р. А. е бил единствения който е осъществявал действителна фактическа власт върху нея и я е поддържал и стопанисвал като своя собствена, като същевременно няма данни някой друг от наследниците на К. А. да е имал своя такава или да е проявявал собственически интерес, то следва да се приеме, че с построянвато на сградата и започвайки да я ползва и стопанисва като своя собствена, самостоятелно и необезпокоявано, Р. А. е поставил началото на едно недобросъвестно давностно владение, годно да го направи собственик след изтичането на предвидения в закона давностен срок. С действията които е осъществявал по отношение на тази сграда, явно и със знанието на останалите наследници, с влагането на средства и преустрояването й, същия недвусмислено е показал, че я счита имота за своя, поради което в случая не може да става въпрос и за т.н. скрито владение. Владението в разглеждания случай е било ясно демонстрираното, стигнало е до знанието на околните, като същевременно не се установи някой друг от наследниците да е проявявил интерес, да е опитвал под някаква форма да се ползва лично или опосредствено, нито има данни за предприети действия за защита на права, ако такива са били претендирани, при знанието, че единствено Р. А. стопанисва постройката, по начин който показва, че го я е считал за своя.
Неоснователна е при това положение тезата на ответниците, че процесната пристройка е останала притежание на всички наследници на К. А. А., така както поземления имот и останалите три сгради построени в него, доколкото от една страна същата е построена след смъртта на К. А., макар и върху общ имот, и на следващо място, и което е по-важно - няма как да се приеме, че процесното близо 15 годишно самостоятелно и необезпокоявано стопанисване и ползване на имота от страна Р. А. е представлявало обикновенно държане от негова страна, със съзнанието че вещта се държи като чужда, още повече като се има предвид, че никой друг през този период не е упражнявал своя фактическа власт, не е имал поведение на собственик и не е оспорвал самостоятелното владение на Р. А.. Освен това, в доказателствено отношение ответниците се основават единствено на твърдението на свид. П., според който за построяването на пристройката са давани средства и от майката на Р. А. и съпруга на наследодателя К. А. - ответницата Ф. А. А.. Дори и да е така, това не променя факта на упражняваното от Р. А. след построяването на сградата самостоятелно давностно владение в предвидения от закона срок и настъпването на придобивният ефект на давността. Още есъщия свидетел изрично уточнява, че Ф. А. е помагала със средства на сина си Р. А., но последния е строял за себе си.
С оглед на изложеното до тук следва извода, че фактическата власт която е упражнявал през годините след 1997 г. Р. А. е представлявала владение по смисъла на закона, като същото е било спокойно и явно, манифестирано достатъчно категорично пред околните и годно да направи владеещия вещта нейн собственик. Това владение праводателя на ищците и петия ответник Р. А. е осъществявал върху процесната сдграда повече от 10 години, което е довело до настъпването на ефекта на давността по чл.79 ал.1 от ЗС и фактическия състав на посочения законов текст е осъществен, като с оглед придобивното основание и обстоятелството че към момента на изтичане на давността Р. А. е бил в брак с ищцата Е. А., права върху имота е придобила и Н. съпруга Е. А..
При това положение процесната сграда със застроена площ от 78 кв. метра, представляваща магазин за хранителни стоки и кафе-аперитив следва да бъде допусната до делба само между съделителите Е. А. А. и децата на починалия Р. А. - Е. Р. А. и Р. Р. А., при квоти: 4/6 идеални части за Е. А. А. и по 1/6 идеална част за Е. Р. А. Р. Р. А.
По делото се претендират разноски от ищцовата страна, които на този етап не могат да бъдат присъдени, доколкото при действието на чл.355 от ГПК присъждането им ще се извърши с окончателното решение във втора фаза на делбата.
Водим от горното и на основание чл.34 от ЗС във вр. с чл.341 и следв. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :

ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Е. А. А. с ЕГН *, Е. Р. А. с ЕГН * /малолетна, представлявана от нейната М. и З. П. Е. А. А./, двете с постоянен адрес с. С., област Б., Ф. А. А. с ЕГН *, И. К. А. с ЕГН *, Д. К. Т. с ЕГН*, Р. К. З. с ЕГН *, четирите с постоянен адрес в с. О., община С., област Б., И. К. А. с ЕГН*, с адрес гр. П. и Р. Р. А.в с ЕГН * /М., представляван от Н. М. и З. П. Е. Д. А. с ЕГН */, двамата с постоянен адрес с. С., обл. Б., на следните недвижими имоти:
- Поземлен имот с пл. номер 9 /девет/ по действащия план на с. О., общ. С., обл. Б., одбрен 1993 г., с площ за имота от 1300 кв.м., при съседи: от изток – ПИ № 11; от запад – улица; от север - ПИ № 8; от юг – ПИ № 10, ведно с построените в същият поземлен имот сгради, а именно:
- Двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв. метра и РЗП от 160 кв.метра;
- Едноетажна масивна пристройка със застроена площ от 28 кв. метра и
- Едноетажна стопанска постройка със застроена площ от 40 кв. метра.
Делбата на описаните имоти се допуска при квоти за съделителите както следва:
- 21/36 идеални части за Ф. А. А. с ЕГН *;
- 3/36 идеални части за И. К. А. с ЕГН *;
- 3/36 идеални части за Д. К. Т. с ЕГН *;
- 3/36 идеални части за И. К. А. с ЕГН *;
- 3/36 идеални части за Р. К. З. с ЕГН *;
- 1/36 идеална част за Е. А. А. с ЕГН *;
- 1/36 идеална част за Е. Р. А. с ЕГН *;
- 1/36 идеална част за Р. Р. Арифов с ЕГН *
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Е. А. А. с ЕГН *, Е. Р. А. с ЕГН * /малолетна, представлявана от нейната М. и З. П. Е. А. А./, двете с постоянен адрес с. С., област Б. и Р. Р. А. с ЕГН * /М., представляван от Н. М. и З. П. Е. Д. А. с ЕГН */, двамата с постоянен адрес с. С., област Б., на следният недвижим имот:
- Едноетажна масивна пристройка със застроена площ от 78 кв. метра, представляваща магазин за хранителни стоки и кафе-аперитив.
Делбата на описаниия имот се допуска при квоти за съделителите както следва:
- 4/6 идеални части за Е. А. А. с ЕГН *;
- 1/6 идеална част за Е. Р. А. с ЕГН *;
- 1/6 идеална част за Р. Р. Арифов с ЕГН *.
Решението на съда може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Б. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:


File Attachment Icon
4F9DA2EC3186FC9FC2258232003F9C43.rtf