Решение № 1101

към дело: 20191220101531
Дата: 03/05/2020 г.
Съдия:Магдалена Жбантова
Съдържание

и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано във връзка с искова молба, предявена от К. И. С. от с.А., обл.Б. срещу Главна Дирекция "Гранична П., гр.С., с която са предявени обективно съединени искове, както следва: Да бъде осъден ответника на основание чл. 178, ал. 1, т.3 във вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР, чл.86 от ЗЗД да изплати на ищеца сума в размер на 705 лв. за положен извънреден труд за периода от 29.06.2018 г. до 04.12.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд и сума в размер общо от 35.00 лв., представляващи обезщетение за забава върху всяка една от главниците, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 04.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на вземането. Иска се също да бъдат присъдени в тежест на ответника и сторените от ищеца разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Твърди се от ищеца, че е служител на Главна Дирекция „Гранична П. при РДГП- С. Работи по служебно правоотношение в М. като заема длъжността младши инспектор/старши полицай при ГПУ Г. Д. към РДГП-Смолян и е със статут на държавен служител. За периода 29.06.2018 г. до 04.12.2019 г. ищецът е изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от 12 часа, съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време. В Наредба № 8121з- 592/25.05.2015г и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, което не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в М. часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата, при което следва да се приложи чл. 9. ал. 2 от НСОРЗ, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. Твърди се, че за процесния период ищецът е положил общо 768 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефицент 1.143 възлиза на 877 часа дневен труд. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран по 6.47лв, т.е. задължението на ответника към ищеца за целия период възлиза в размер на 705 лева, ведно с мораторна лихва за забава върху всяка една от главниците считано от първо число на месеца следващ месеца на дължимото плащане до 04.12.2019 година, възлизаща общо в размер на 35 лева.
В съдебно заседание е допуснато изменение на иска, като същият се счита предявен с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сума в размер на 775.93 лв. представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 101 часа за периода от 29.06.2018 г. до 04.12.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 04.12.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и сума в размер от 47.50 лв., представляваща мораторна лихва върху всяка една от главниците, сформирани на всяко тримесечие, която става изискуема от първо число на месеца следващ месеца на дължимото плащане с краен период – 04.12.2019 г.
Правната квалификация на предявените искове е по чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Ответникът не представя писмен отговор в определения законов срок и не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е налице спор, че през исковия период от 29.06.2018 г. до 04.12.2019 г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника, като е работил на сменен режим.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че през периода 29.06.2018 г. до 04.12.2019 г. ищецът е изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка с продължителност 12 часа – 12 часа дневна/12 часа нощна смяна, два дни почивка. Смените били определяни в месечни графици при сумирано отчитане на работното време. От страна на работодателя били изплащани ежемесечно допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 часа в размер на 0.25 лева за всеки отработен нощен час или за част от него. През процесния период ищеца е положил общо 708 часа нощен труд. Посочено е, че отработеният от ищеца нощен труд не е превръщан в дневен. При приравняване на нощния труд на дневен с коефициент 1,143 се получава положен труд в размер на 809 часа. За всеки отчетен период ищеца има положен извънреден труд, който общо за процесния период е в размер на 101 часа. Вещото лице изрично е уточнило, че на ищеца не било заплащано допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на преизчисляването на дневните часове в нощни. След извършени изчисления експертът е посочил, че допълнителното възнаграждение за извънреден труд възлиза на 775.93 лв., а размерът на обезщетението за забава от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска е в размер на 47.50 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Процесните искове са предявени от правоимащо лице, срещу надлежен ответник и са допустими, а разгледани по същество са основателни по следните съображения:
Между страните не се спори относно обстоятелството, че през периода от 29.06.2018 г. до 04.12.2019 г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника, като е работил на сменен режим.
Спорно е дали при определянето на възнаграждението на ищеца за положения нощен труд през процесния период, са приложими Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и дали има основание за преобразуване на часовете нощен труд в дневен труд при прилагане на коефициент 1.143.
В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка според чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Преди процесния период действа Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015 г. Единствено в нея изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между часовете 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава с коефициент от 0,143 – чл. 31, ал. 2 от цитираната наредба.
В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г., последната от която приложима към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче, според съда, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в М. часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в М., следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Според чл.8 от НСОРЗ за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0.25 лева. В чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ е предвидено при сумирано изчисляване на работното време (както е в процесния случай) нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тези разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент „1,143“ и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
В случая следва да се вземат предвид и разпоредбите на чл. 9а, ал.1 и ал.4 от Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) според които, при установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, а когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Според чл. 9б, ал.1 от НРВПО при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Съгласно чл. 9г от същата Наредба, отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда.
Очевидно е налице колизия между нормите на Наредбите, приети въз основа на чл. 179, ал. 2 от М. и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, последната от които разпоредби неприложена в процесното правоотношение. Тя предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда (КТ). Специалната закрила сама по себе си включва действието на разпоредбите на по-високия нормативен акт по отношение на лицата, за които е предвидена, за да се осъществи. Изразява се в правото на държавните служители от системата на М. да работят при условията на нощен труд, предвидени в КТ. По предвиждането на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. В конкретния случай, горепосочените наредби и заповед на министъра на вътрешните работи, за определянето на размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд определят по-ниска стойност от КТ, поради което процесното допълнително възнаграждение следва да бъде определено по предвижданията на нормативния акт от по-висока степен (чл. 188, ал. 2 от ЗМВР).
С оглед гореизложеното и при наличие на непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в М. относно регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, в противен случай би се поставил държавният служител в М. в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда, по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а това противоречи на целта и духа на закона.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
От събраните по делото доказателства се установява, че за периода от 29.06.2018 г. до 04.12.2019 г. ищецът е положил общо 708 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд, възлиза общо на 809 часа, от които общо 101 часа извънреден труд, като дължимото възнаграждение съобразно съдебно-счетоводната експертиза за положения, но незаплатен извънреден труд е в размер на 775.93 лева. Предвид изложеното предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло, като на ищеца следва да се присъди и законната лихва от депозирането на исковата молба в съда – 04.12.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
Тъй като иска е предявен срещу държавно учреждение, на основание чл. 243, ал.2 от ГПК не може да бъде допуснато предварително изпълнение на решението за присъдената сума за възнаграждение.
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който e трябвало да се изплати съответното възнаграждение и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да заплати на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ето защо, акцесорната претенция за законна лихва е основателна за периода от падежа на всяко изискуемо вземане до 04.12.2019 г. Съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза за същия период обезщетението за забава възлиза на 47.50 лева, предвид на което искът следва да бъде уважен изцяло.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца и разноските, направени по водене на делото.
От страна на ответника (в постъпилата писмена защита) е повдигнато възражение за прекомерност на разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение и се иска при уважаване на исковете, същите да бъдат намалени в минималния размер.
Съдът намира възражението за прекомерност за основателно. Определено на основание чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимално дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение е в размер на 300.00 лева. По настоящото производство ответника претендира адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева и тъй като делото не се отличава с фактическа или правна сложност, същото следва да се намали на 300.00 лева на основание чл.78, ал.5 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по уважените искове в размер на 100 лева (50 лв. по иска за присъждане на възнаграждение и 50 лв. по иска за лихва за забава), както и разноските за вещо лице в размер на 213.00 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” при Министерство на вътрешните работи, с административен адрес: гр. С., бул. „К. М. Л.” № , да заплати на К. И. С. ЕГН * от с.А., обл.Б. следните суми: 775.93 (седемстотин седемдесет и пет лева и деветдесет и три стотинки) лева представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 101 часа за периода от 29.06.2018 г. до 04.12.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба - 04.12.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер от 47.50 (четиридесет и седем лева и петдесет стотинки) лева, представляваща мораторна лихва върху всяка една от главниците, сформирани на всяко тримесечие, която става изискуема от първо число на месеца следващ месеца на дължимото плащане с краен период – 04.12.2019 г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” при Министерство на вътрешните работи, с административен адрес: гр. С., бул. „К. М. Л.” №, да заплати на К. И. С. ЕГН * от с.А., обл.Б. сумата от 300 (триста) лева, представляваща сторените в настоящото производство разноски, като оставя без уважение искането за присъждане на разноски в останалата част.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” при Министерство на вътрешните работи, с административен адрес: гр. С., бул. „К. М. Л.” № , да заплати по сметка на Районен съд Г. Д. сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща дължима държавна такса и сумата от 213.00 (двеста тринадесет) лева, представляваща възнаграждение за вещо лице, ведно с 5 (пет) лева за издаване на изпълнителен лист.

Решението на съда може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд гр.Б. в двуседмичен срок от датата на обявяване на решението – 05.03.2020 г. и за двете страни.

Районен съдия: