Решение № 3883

към дело: 20191220100817
Дата: 11/07/2019 г.
Съдия:Магдалена Жбантова
Съдържание

и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано във връзка с искова молба, предявена от Н. Л. Т. от с.А., обл.Б. против Г. Д. „Г. П.” П. Министерство на В. Р., с административен адрес: гр. С., бул. „К. М. Л.” № . Иска седа бъде осъден ответника на основание чл. 178, А.1 , т.З във вр. с чл. 187, А.5, т.2 от ЗМВР , чл.86 ЗЗД да изплати на ищеца сума в размер на 1644 лв. за положен извънреден труд за периода от 29.07.2016 г. до 29.07.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 29.07.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и сума в размер общо от 200,00 лв. представляващи, обезщетение за забава върху всяка една от главниците, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 29.07.2019 г. Иска се също да бъдат присъдени в тежест на ответника и сторените от ищеца разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание е допуснато изменение на размера на предявените искове, като те се считат предявени за сума в размер на 1650, 31 лв. за положен извънреден труд за периода от 29.07.2016 г. до 29.07.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 29.07.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и сума в размер общо от 219, 78 лв. , представляваща обезещетине за забава върху всяка една от главниците, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 29.07.2019 г., както и сторените от ищеца разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Твърди се от ищеца, че е служител на Г. Д. „Г. П.“ П. РДГП- С. Р. по служебно правоотношение в МВР като заема длъжността “ Старши полицай“ в 02 Група за охрана на държавната граница П. ГПУ Г. Д. към РДГП-С. и е със статут на държавен служител. За периода 29.07.2016г.-29.07.2019 г. ищецът е изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от 12 часа, съгласно месечни графици П. сумирано отчитане на работното време. Нормалната продължителност на работното време съгласно чл.187, А.1 от ЗМВР, е 8 часа дневно и 40 часа седмично П. 5-дневна работна седмица. Съгласно чл. 187, А.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно А.5, т.2 работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. ЗМВР е специален закон по отношение на КТ относно уредбата на извънредния труд, предвиждайки компенсирането му с допълнително възнаграждение и допълнителен платен годишен отпуск до допустимите според закона 280 часа годишно. Установената от закона забрана за полагане на извънреден труд над този размер е в интерес на служителя с цел да не се злоупотребява с неправомерно полагане на труд над установеното работно време. Обстоятелството, че за компенсирането на положен извънреден труд над посочения размер няма уредба в закона, не означава, че той не подлежи на заплащане, а означава, че законодателят не е допускал възможност за тяхното полагане. В Наредба № 8121з- 592/25.05.2015г и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, което не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата, П. което следва да се приложи чл. 9. А. 2 от НСОРЗ, която гласи, че П. сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. Твърди се, че за процесния период от 29.07.2016г. до 29.07.2019г. ищецът е положил общо 1824 часа нощен труд, който П. преизчисляването му с коефицент 1.143 възлиза на 2085 часа дневен труд, от които не са му платени 261 часа. П. изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, А.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран по 6.30лв, т.е. задължението на ответника към ищеца за целия период възлиза в размер на 1644 лева, ведно с мораторна лихва за забава върху всяка една от главниците считано от първо число на месеца следващ месеца на дължимото плащане до 29.07.2019година, възлизаща общо в размер на 200 лева.
Правната квалификация на предявените искове е по чл.178, А.1, т.3 във вр. с чл.187, А.5, т.2 от ЗМВР и чл.86, А.1 от ЗЗД
Ответникът представя писмен отговор в определения законов срок, като оспорва изцяло предявените искове. Не се оспорва, че ищеца Р. на сменен режим, като отчитането на работното време за процесния период съгласно чл.187, А.9 от ЗМВР е регламентирано в действащите последователно Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з- 592/25.05.2015г и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. издавани от министъра на В. Р. и всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в М. на В. Р.. На основание на тези последователно действали наредби е извършвано отчитането на положения труд от страна на ищеца за процесния период. В тази връзка намират за неоснователен и недоказан иска за начисляване на основание чл.31, А.2 от Наредба №8121з- 407/11.08.2014г., отменена с Наредба №8121з-592/25.05.2015г и Наредба №8121з- 776/29.07.2016г. на министъра на В. Р., тъй като в тези наредби липсва изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е налице спор, че през исковия период от 29.07.2016 г. до 29.07.2019 г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение П. ответника, като е работил на сменен режим.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че през периода 29.07.2016 г. – 29.07.2019 г. ищецът е изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка с продължителност 12 часа – 12 часа дневна/12 часа нощна смяна, два дни почивка. Смените били определяни в месечни графици П. сумирано отчитане на работното време. От страна на работодателя били изплащани ежемесечно допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 часа в размер на 0.25 лева за всеки отработен нощен час или за част от него. През процесния период ищеца е положил общо 1676 часа нощен труд, за което са му заплатени общо 419.00 лева за нощен труд. Посочено е, че отработеният от ищеца нощен труд не е превръщан в дневен. П. приравняване на нощния труд на дневен с коефициент 1,143 се получава положен труд в размер на 1916 часа. За всеки отчетен период ищеца има положен извънреден труд, който общо за процесния период е в размер на 240 часа. Вещото лице изрично е уточнило, че на ищеца не било заплащано допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на преизчисляването на дневните часове в нощни. След извършени изчисления експертът е посочил, че допълнителното възнаграждение за извънреден труд възлиза на 1650.31 лв., а размерът на обезщетението за забава от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска е в размер на 219.78 лв.
П. така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Процесните искове са предявени от правоимащо лице, срещу надлежен ответник и са допустими, а разгледани по същество са основателни по следните съображения:
Между страните не се спори относно обстоятелството, че през периода от 29.07.2016 г. до 29.07.2019 г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение П. ответника, като е работил на сменен режим. Спорно е дали има основание за преобразуване на часовете нощен труд в дневен труд П. прилагане на коефициент 1.143.
В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, А. 2 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, А. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, А. 5 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, А. 5-6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл. 9, А. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка според чл. 187, А. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на В. Р.. От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл. 3, А. 3 и в двете наредби са идентични, като гласят, че П. работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Преди процесния период действа Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в М. на В. Р., в сила от 1.04.2015 г. Единствено в нея изрично е предвидено, че П. сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между часовете 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава с коефициент от 0,143 – чл. 31, А. 2 от цитираната наредба.
В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче, според съда, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в М. на В. Р.. П. наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9, А. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Според чл.8 от НСОРЗ за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0.25 лева. В чл. 9, А. 2 от НСОРЗ е предвидено П. сумирано изчисляване на работното време (както е в процесния случай) нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тези разпоредби се прилагат едновременно, т. е. П. сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент „1,143“ и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. П. наличие на непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9, А. 2 от НСОРЗ, в противен случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
От събраните по делото доказателства се установява, че за периода от 29.07.2016 г. до 29.07.2019 г. ищецът е положил 1676 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд, възлиза общо на 1916 часа, от които общо 240 часа извънреден труд, като дължимото възнаграждение съобразно съдебно-счетоводната експертиза за положения, но незаплатен извънреден труд е в размер на 1650.31 лева. Предвид изложеното предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло, като на ищеца следва да се присъди и законната лихва от депозирането на исковата молба в съда – 29.07.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
Тъй като съдът приема за основателен иска за присъждане на възнаграждение за положен извънреден труд, на основание чл.242, А.1 от ГПК следва да постанови предварително изпълнение на решението в частта за присъдената сума за възнаграждение.
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл. 84, А. 1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който e трябвало да се изплати съответното възнаграждение и на основание чл.86, А.1 от ЗЗД следва да заплати на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ето защо, акцесорната претенция за законна лихва е основателна за периода от падежа на всяко изискуемо вземане до 29.07.2019 г. Съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза за същия период обезщетението за забава възлиза на 219.78 лева, предвид на което искът следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, А. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в общ размер на 380 лева за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, А. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по уважените искове в размер на 116.01 лева, както и разноските за вещо лице в размер на 255 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Г. Д. „Г. П.” П. Министерство на В. Р., с административен адрес: гр. С., бул. „К. М. Л.” № , да заплати на Н. Л. Т., ЕГН * от с.А., обл.Б. следните суми: 1650.31 (хиляда шестстотин и петдесет лева и тридесет и една стотинки) лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 29.07.2016 г. до 29.07.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба – 29.07.2019 г., до окончателното изплащане на вземането и 219.78 (двеста и деветнадесет лева и седемдесет и осем стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяко месечно плащане до 29.07.2019 г.
ОСЪЖДА Г. Д. „Г. П.” П. Министерство на В. Р., с административен адрес: гр. С., бул. „К. М. Л.” № , да заплати на Н. Л. Т., ЕГН * от с.А., обл.Б. сумата от 380 (триста и осемдесет) лева, представляваща сторените в настоящото производство разноски.
ОСЪЖДА Г. Д. „Г. П.” П. Министерство на В. Р., с административен адрес: гр. С., бул. „К. М. Л.” № , да заплати по сметка на Районен съд Г. Д. сумата от 116.01 (сто и шестнадесет лева и една стотинки) лева, представляваща дължима държавна такса, и сумата от 255 (двеста петдесет и пет) лева, представляваща възнаграждение за вещо лице, ведно с 5 (пет) лева за издаване на изпълнителен лист.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, А.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта за присъдената сума за възнаграждение.

Решението на съда може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд гр.Б. в двуседмичен срок от днес – 07.11.2019 г. и за двете страни.

Районен съдия: